Господарка на Империята

— Лъжеш — каза Хокану, но симпатията в тона му притъпи обидата в думите. — Имаш ледена вода вместо кръв и ако не беше неловък с меча, щеше да си станал страховит командир на армии.

— Нека донесат въже — отвърна Аракаси. — Ще ти покажа как моряците правят възли, господарю Хокану. И заради двама ни, надявам се да ги вържеш стегнато.

Конете препускаха в галоп, вдигаха охрени валма прах в обедния въздух и объркваха движението по пътя. Теглещи фургони със стока нийдра пръхтяха и се дърпаха боязливо на шестте си крака встрани. Коларите викаха разгневени, а след това се ококорваха с удивление и страх, докато четирикраките зверове, докарани отвъд разлома, профучаваха покрай тях. Бегачи скачаха встрани от пътя, ококорили очи, и търговски кервани нарушаваха колоната, докато коларите и водачите им зяпваха като селяци.

— Тези същества никога не са изкарвани извън именията — подвикна Аракаси. Беше вързан за китките към рога на седлото, глезените му също бяха вързани под седлото, и търпеше неописуемо неудобство, докато се мъчеше да съхрани самообладанието и достойнството си. Жреческият му халат плющеше като знаме, а кадилницата го пердашеше по прасеца при всяка крачка на коня.

— Опитай да се отпуснеш — подхвърли Хокану в желанието си да помогне. Седеше на седлото с лекота, тъмната му коса се вееше, ръцете му държаха юздите хлабаво. Не приличаше на човек, страдащ от пришки на деликатни места. Ако не беше тревогата за жена му, сигурно щеше да го забавлява суматохата, която, чуждоземните му зверове предизвикваха на пътя.

— Как разбра, че трябва да започнеш от Кентосани? — попита Хокану, след като спряха под някакви дървета край пътя, та конете да си поемат дъх.

Главният шпионин въздъхна, размърда крак да махне кадилницата от натъртения си прасец и се намръщи. Но в гласа му не се таеше неприязън, когато отговори на въпроса.

— Свещеният град е единственото място в империята, където вече живеят мидкемийци и където турилците и дори пустинните хора ходят с родните си носии. Мисля, че нашият търговец на подправки е пожелал да се набива на очи, а след това да влее дирята си в друга, по-трудна за проследяване, но такава, че все пак да го намерим. Но не бързо. Защото вярвам, че има господар, който му е дал заповеди за лейди Мара, и че този мъж, този враг няма да иска да се крие в тайна.

Главният шпионин премълча втори, по-важен извод. Най-добре беше да не изказва подозренията си, преди да има доказателство.

Продължиха да яздят мълчаливо под балдахина на дървета уло. Птици се пръсваха от клоните при гледката и миризмата на чуждите зверове. Конете махаха опашки да пъдят мухите.