Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Удобството на Хокану на седлото оставаше в странно противоречие с чувствата, което се бореха вътре в него. При всеки завой на пътя, под сянката на всяко дърво, той си представяше заплаха. Мъчеше го споменът за бледото лице на Мара на възглавницата и ръцете й, тъй неестествено неподвижни върху завивката. Колкото и да се укоряваше за тревогата, която хабеше енергията му, не можеше да владее мислите си. Гризеше се под воинското си спокойствие, че не може да направи нищо повече, освен да осигури коне, та Аракаси да стигне по-бързо до града. Началникът на шпионите беше вещ в занаята си и един неопитен придружител най-вероятно щеше да му попречи. Но Хокану знаеше, че ако беше останал при безпомощно лежащата Мара, вече щеше да е вдигнал воините и да ги е повел срещу Джиро, и по дяволите да върви едиктът на Събранието. Намръщи се. Дори сега се налагаше да се сдържа да не сграбчи камшика и да запердаши коня. За да даде изблик на вътрешния си гняв, на вината си и болката си, беше готов да накара коня да препуска в галоп, докато не падне.
— Радвам се, че си с мен — каза изведнъж и най-неочаквано Аракаси.
Хокану се отърси от неприятните мисли и видя, че загадъчният поглед на Главния шпионин е впит в него. Изчака и след пауза, изпълнена с шумоленето на вятъра в дърветата, Аракаси обясни.
— С теб мога да си позволя да съм непредпазлив. Споделената отговорност ще ме укрепи сега, когато за първи път в живота си изпитвам подтик да съм безразсъден. — Намръщено погледна вързаните си ръце. Пръстите му се извиха, опитвайки възлите. — Лейди Мара е… Изпитвам към нея нещо, каквото не бях изпитвал с предишния си господар, дори когато домът му беше заличен от враговете му.
Хокану се изненада.
— Не знаех, че си служил на друг дом.
Сякаш едва сега осъзнал, че е споделил нещо поверително, Аракаси вдигна рамене.
— Първоначално създадох мрежата си за лорд Тускай.
— Аха. — Хокану кимна. Това обясняваше много. — Значи си поел служба при Акома по същото време като Люджан и другите бивши сиви воини?
Шпионинът кимна. Напрегнатият му поглед следеше всеки нюанс в държането на консорта на Мара. Като че ли стигна до някакво вътрешно решение и каза:
— Споделяш мечтите й.
Хокану отново се стъписа. Проницателността на Аракаси беше почти неудобно остра.
— Искам империя без несправедливост, узаконено убийство и робство, ако това имаш предвид.
— Нейният живот е по-важен от този на двама ни — отвърна тихо Аракаси. — Ако продължиш с мен, господарю, трябва да разбереш: ще рискувам твоя живот заради нея също толкова лесно, колкото и моя.
Усетил, че думите на шпионина са искрени и че Аракаси изпитва неудобство да сподели нещо толкова доверително, Хокану каза само:
— Да побързаме.
И смуши коня в галоп.
Задните улички на Кентосани воняха.
Шпионинът и лорд Шинцаваи оставиха конете при един разтреперан ханджия, който се поклони и заломоти притеснено, че е недостоен да се грижи за такива редки животни. Лицето му издаваше неприкрит страх, щом двамата напуснаха, а вълнението, причинено от присъствието на конете сред слугите на странноприемницата, прикри тръгването на Аракаси и Хокану. Всички слуги все още бяха навън с всички гости, зяпаха и сочеха мидкемийските коне, и двамата се измъкнаха незабележимо.
Бяха си разменили ролите и сега Главният шпионин беше началникът, а Хокану, само по набедрена препаска, играеше разкаял се грешник на поклонение като слуга на жреца, за да умилостиви дребното божество, което уж беше оскърбил.
Вляха се в следобедната тълпа.
Пеша, вместо да го носят на носилка, и за първи път в живота си без почетна гвардия, Хокану осъзна колко много се е променил Свещеният град, откакто императорът беше наложил абсолютната си власт на мястото на Висшия съвет. Велики лордове и дами вече не обикаляха охранявани от воини, защото Имперските бели патрулираха по улиците, за да пазят града. Докато главните пътища бяха общо взето безопасни, макар и претъпкани — селски коли, храмови процесии и забързани вестоносци, — по-тъмните и тесни задни улици, където живееха хамали и просяци, или вмирисаните на риба улички зад складовете при кейовете не бяха място, където да дръзне да стъпи мъж или жена без въоръжена охрана.
И все пак Аракаси разполагаше със знание за тези сумрачни странични пътища, знание, придобито години преди премахването на поста Военачалник от Ичиндар. Пътят им залъкатуши през влажни и обрасли с мъх входове, между жилища, струпани толкова нагъсто, че не проникваше слънчева светлина, минаха дори през зловонен, задръстен със смет канал.