Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Джанайо смъкна богатото си облекло и го хвърли между труповете. Един от облечените в черно убийци му се поклони и му подаде малка торба. От Нея Джанайо извади черен халат и го заметна на раменете си. Бързо извади от джоба си стъкленица и разтри по ръцете си благоуханно масло. Мазнината разтвори пласт прикриваща боя. Ако беше по-светло, щеше да може се види червената боя и татуировка на професионален убиец хамой.
От гъстия сумрак в един ъгъл дълбок глас попита:
— Свърши ли се?
Мъжът, който не беше търговец и който за удобство се беше нарекъл Джанайо, наведе глава.
— Както заповяда, почитаеми господарю.
От скривалището пристъпи тежък мъж с твърде лека походка. Тялото му подрънкваше и тракаше, докато се движеше, понеже костените украшения, полюшващи се на каишки, се чукаха в инструментите за смърт, затъкнати в колана му. Халатът му беше обшит с орнаменти, изрязани от черепи на жертви; връзките на сандалите му бяха от човешка кожа. Не погледна телата, осеяли пода, макар да избягваше да стъпва в локвите. Обаджанът на тонга Хамой кимна и дългият кичур коса, висящ от иначе бръснатата му шава, се люшна на гърба му.
— Добре. — Вдигна мускулеста ръка и извади стъкленица от предницата на робата си. — Сигурен ли си, че тя пи?
— Като мен, господарю. — Доскорошният търговец наведе отново глава. — Поставих отварата в шоколада, понеже знаех, че питието ще е най-неустоимото. Хадонрата се спаси по чист късмет, защото си опари езика. Но тя изпи всичко до последната капка. Изгълта достатъчно бавна отрова, за да убие трима мъже. — Убиецът облиза устните си, овладя нервите си и зачака.
Обаджанът завъртя стъкленицата, съдържаща антидота за рядката отрова, между дебелите си пръсти. Гледаше студено как очите на слугата му се впиват в нея. Но поразеният овладя отчаянието си. Не се прекърши и не помоли.
Обаджанът се усмихна.
— Справи се добре. — Подаде му стъкленицата, която бе от зелено стъкло — зеленото бе символ на живота. Мъжът, който се беше нарекъл Джанайо от Ламът, пое обещанието за спасение в разтрепераните си ръце, откърши восъчния печат и изпи горчивата течност. След това също се усмихна.
Само след секунда лицето му замръзна. Обзе го страх и нещо, което отначало приличаше на колеблив спазъм. Очите му се разшириха, щом болката прониза корема му. Той погледна празната стъкленица. Пръстите му се отпуснаха, стъклото с лъжливото си обещание за живот падна. Коленете му се огънаха. От устните му се изтръгна стон. Той се свлече на пода и изпъшка:
— Защо? — Гласът му излезе на грак, стегнат между спазми агония.
Отговорът на обаджана беше много тих.
— Защото е видяла лицето ти, Колос, и нейните съветници също. И защото това отговаря на нуждите на Хамой. Ти умираш с чест, в служба на тонга. Туракаму ще те посрещне в залите си с голямо празненство и ще се върнеш на Колелото на живота с по-високо положение.
Предаденият мъж надви подтика си да се замята в предсмъртна болка. Обаджанът отбеляза безстрастно:
— Болката ще мине бързо. Животът вече те напуска.
Издъхващият завъртя умолително очи и се взря в лицето му.
Пое си измъчен, болезнен дъх.
— Но… татко…
Обаджанът коленичи и отпусна боядисаната си в червено длан на челото на сина си.
— Ти почиташ фамилията си. Колос. Почиташ мен. — Изпотената плът под ръката му потръпна веднъж, още веднъж, и се отпусна. Разнесе се воня, щом вътрешните мускули се отпуснаха в смъртта. Обаджанът се изправи и въздъхна. — Освен това имам други синове.
Господарят на тонга Хамой даде знак и облечената му в черно охрана бързо и безшумно излезе от склада.
Сам сред труповете, обаджанът извади малък пергамент от робата си и го хвърли в краката на убития си син. Златната верижка на трупа щеше да привлече вниманието на плячкаджии. Труповете щяха да бъдат намерени и ограбени, а хартията щеше да изплува на повърхността при по-сетнешното разследване. Главатарят на тонга се обърна и излезе, а знакът в червено и оранжево на дома Анасати остана да лежи на окървавените дъски.