Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
– О, не знам. Той каза, че можел да ми даде истинско човешко тяло. –
Чудовището направи крачка напред, дращейки с лъвските си нокти по камъка. –
Наистина ли е способен на това?
– Вероятно – отвърна Марс.
– А ти?
Марс поклати глава.
– Ами ти, Один, или ти, Хел? Можете ли да ми дадете човешко тяло?
Хел поклати глава, но едноокият Древен каза:
– Аз не бих могъл, обаче познавам някои, които могат. Мога да те отведа в едно
Сенкоцарство, където ще ти отгледаме най-съвършеното тяло и ще прехвърлим
съзнанието и спомените ти в него.
– Кетцалкоатъл каза, че можел да промени формата на това тяло. Може ли? –
попита сфинксът.
– Вероятно – каза Один. – Кой знае на какво е способно онова чудовище?
– А защо си тук? – попита Марс.
– Дойдох да пазя нашите уродливи гости, а после и да бдя над Пернел Фламел.
Обещаха ми нейните спомени като награда.
– Тя не избяга ли? – попита Марс със свирепа усмивка.
– Изплъзна ми се. Когато се добера до континента, ще сметна за свой дълг да я
издиря. Надявам се да е още жива, за да мога да я убия. Надявам се също да £ е
останала достатъчно аура да се възкреси, за да мога да я убия повторно.
– И по-добри от теб са се опитвали да я убият и са се проваляли – рече Марс.
– Тя е човек. А всички човеци са слаби. Измъкна ми се, защото имаше късмет. –
Сфинксът отметна глава назад и вдиша дълбоко. – Сега ще изсмуча аурите ви и
ще изпия спомените ви – обяви той. – Това ще бъде истински пир.
– Ще се погрижа да си мисля възможно най-отвратителните неща, докато ме
изсмукваш – обеща Хел. – Ще ти причиня разстройство.
Сфинксът пристъпи напред и тримата Древни почувстваха внезапен прилив на
топлина, а после цялата им енергия ги напусна. Във всичките им дребни рани
избухна болка, а по-сериозните се отвориха наново.
Марс излезе пред другите двама и се опита да вдигне меча си, но той тежеше,
като че ли бе от олово. Въздухът се изпълни с миризмата на изгоряло месо и
трептяща пурпурночервена мъгла се заиздига от плътта му. Зад него сивата аура
на Один се събра около едноокия Древен и кървавочервени изпарения се
закъдриха от петнистата плът на Хел. Миризмите на озон и на гниеща риба се
смесиха с тази на изгоряло месо.
– Мирише ми на барбекю – измърка сфинксът. – Стоя на този остров от месеци. –
Ноктите му затракаха, когато продължи към тях. – Дойдох, защото ми обещаха пир.
Бях лишен от спомените и аурата на Вълшебницата. Но вие тримата сте повече от
добра компенсация за това разочарование.
Марс падна на колена и мечът му издрънча върху камъните. Один рухна на
земята до него. Единствено Хел остана на крака, но само защото бе забила
дългите си нокти дълбоко в стената, за да се задържи. Искаше £ се сфинксът да
дойде няколко крачки по-наблизо, за да се опита да се хвърли срещу него. Макар
че тялото му бе лъвско, главата му бе на дребно и крехко човешко същество.
Сфинксът спря и килна глава на една страна.
– Мислиш ли, че ще можеш да го сториш, Древна? Мислиш ли, че имаш силите да
се метнеш срещу мен? Аз не смятам така. Струва ми се, че първо ще изям теб. –
Деликатните му ноздри се издуха, когато вдиша дълбоко, и дългият му черен
змиевиден език затрепка във въздуха. – Непокорството ти ще придаде известна
пикантност на ястието.
Хел се опита да замахне с камшика си, но едва успя да го вдигне от земята;
разбра, че няма сили да изплющи с него във въздуха.
– Смело – каза сфинксът. – Но и глупаво. Ти си обречена, Древна. Сега само чудо
може да те спаси.
– Знаеш ли – разнесе се един нов глас, изпълвайки коридора, – през живота ми са
ме наричали по много начини. Но никога досега не са ме наричали чудо.
Сфинксът се завъртя със съскане.
Сам-самичък по средата на коридора стоеше американският безсмъртен Били
Хлапето.
Сфинксът направи крачка към Били.
– Изглежда сбърках, като казах, че ще изям първо Хел. Май ще започна с
американско предястие. Да си възбудя апетита. – Без предупреждение задните му
крака се присвиха и той се метна през коридора с протегнати нокти и раззината
паст.
28 Горски същества в немския фолклор. – Б. пр.
29 Чудовище от гръцката митология: полужена-полузмия. – Б. пр.
Глава 41
В една стая без прозорци дълбоко под Игдразил Хеката, сега вече стара и
сбръчкана, се отпусна върху ложе от преплетени корени, подобно на ковчег, и
скръсти ръце върху гърдите си – лявата длан върху дясното рамо, дясната длан