Авемпарта

- Защо се бият? - попита Ариста.

- Всеки иска да е по-напред в списъка - обясни Моувин.

- Това е безсмислено. Няма значение кой ще тръгне първи.

- Има, ако човекът преди теб убие зверчето.

- Но само наследникът може да убие звяра.

- Наистина ли смяташ така? - запита Моувин, обръщайки се и като хвана заострените върхове, надникна надолу. - Никой друг не го прави.

- Кой е първи в списъка?

- Тобис Рентинуал.

- Кой е той? - запита принцесата.

- Това е лудакът с мистериозното оръжие, за когото ти споменахме.

- Ей го - посочи Фанън. - Онзи пуяк там, дето се е облегнал на пу-шилнята. Има писклив глас и усещане за превъзходство, които те карат да го удушиш.

Моувин кимна.

- Такъв е. Надникнах под платнището му. Имаше някакво огромно съоръжение от дърво, въжета и скрипци. Той първи намери списъка и от-беляза името си. Никой не възрази, когато мислеха, че съревнованието ще е турнир. Всички просто горяха от нетърпение да се изправят срещу него, но сега настръхват при мисълта за Тобис като император.

- Как така да се изправят?

- Смъкнаха го - каза Фанън.

- Смъкнаха?

- Идея на Луис Гай - обясни Моувин. - Стражът заяви, че недоволните от мястото си в списъка могат да се изкачат на по-предни позиции с бой, като предизвикат на дуел онези, за чиито места претендират и съответно ще вземат при победа или уговорка. Сър Ендън от Чадуик предизвика Тобис, който му отстъпи мястото си. Кой би го обвинявал? Само сър Грейвин прояви смелостта да предизвика Ендън, а неколцина други отправиха претенции към по-долните места. Повечето очакваха дуелите да бъдат по точки, но Луис Гай обяви, че битката ще се смята за приключена само когато противникът отстъпи, така че някои продължиха с часове. Имаше много ранени. Сър Грейвин отстъпи едва след като Ендън го промуши в рамото. Обяви, че се оттегля и че утре ще напусне. И не е единствен. Не един и двама напуснаха, бинтовани като мумии.

Ариста погледна Фанън:

- Не предизвикваш никого?

Моувин се изкикоти:

- Беше доста забавно. В момента, в който Гай оповести възможността, всички впериха очи в нас.

- Но не предизвика никого?

Фанън се намръщи и изгледа Моувин:

- Той не ми дава. А името ми е почти в дъното.

- Ейдриън Блекуотър ни каза да не се записваме - обясни Моувин.

- Е, и? - Фанън се вгледа в брат си.

- Ами единственият мъж, който би могъл да окупира без проблеми върха на списъка, дори не е вписал името си в него. Или той знае нещо, което нам не е известно, или си мисли, че знае. Това си струва чакането от една нощ. Пък и нали чу Ариста, няма значение кой ще бъде пръв.

- Знаеш ли кой още не е в списъка? - запита Фанън. - Лорд Ръфъс.

- Да, забелязах. Мислех си, че ще предизвика Ендън и тогава пътуването щеше да си струва даже само заради дуела им. Той дори не е на двора с останалите.

- Доста се навърта около архиепископа.

От издигнатата им позиция, Ариста огледа мястото под тях. Светлината бе изчезнала от двора, стените и дърветата хвърляха плътна сянка. Мъже започнаха да палят факли и да ги окачат по стените. В двора имаше стотици, а групици се разхождаха и извън крепостните стени, потънали в разговор; някои от тях и крещяха. Тя дочуваше смях и дори пеене - мелодията й бе непозната, но по ритъма заключи, че е непристойна кръчмарска песен. Непрекъснато се вдигаха тостове. В отслабващата светлина се открояваха едри, черни фигури, които удряха чашите си една в друга с такава сила, че хвърчеше пяна. Над всичко това, на дървена платформа в средата на двора, стоеше страж Луис Гай. Бе достатъчно високо, за да улавя последните слънчеви лъчи и последните издихания на вечерния ветрец. Светлината правеше червеното му расо да изглежда като огън и това в комбинация с вятъра му придаваше заплашително качество.