Изчезналата Библиотека

Емили го слушаше ужасена и възхитена.

- Или, ако се интересувате повече от по-новата история... Бих могъл да спомена за Наполеон - продължи Атанасий. - След преврата му през 1799 година неговата власт се разпростира над Европа с почти непреодолима сила. Той е строител на империя в най-егоистичния смисъл на думата и държавите навсякъде падат под ударите на неговата Grande Агтее1.

- Но по някакъв начин вие сте се намесили? - предположи Емили.

- Обществото осигурило важното разузнаване, позволило на Шестата коалиция да го разгроми край Лайпциг през 1813 година. Именно тази битка обръща войната срещу Наполеоновата династия.

- Обществото е спряло Наполеон?

Не беше за вярване.

- Обществото е оказало влияние върху събитията от този период - поправи я Атанасий, -така както е оказвало влияние върху събитията от всяка епоха по време, когато тактическото споделяне на информация е позволило на общото благо да надделее.

Емили седеше смаяна.

- Нима твърдите, че можете да използвате информацията, с която разполагате, за да манипулирате събитията, които се случват край вас?

Значимостта на откритието отново бе приглушена от моралните й възражения към това, което чуваше. Всъщност възраженията дори нараснаха.

- Не събития, просто знание. И не бих използвал „манипулиране“ - отвърна Атанасий и затърси дума, която би се сторила по-благозвучна на Емили. - Представете си го като... споделяне. Внимателно и премислено споделяне на знание тогава, когато ще донесе полза, а не вреда. Библиотеката винаги е институция на доброто. Опитваме се да вземаме морални решения, които ще са от полза за човечеството.

Възелът в стомаха на Емили отново се стегна, по-здрав отпреди. В каузата на Обществото имаше благородство и морално убеждение, да, но от създаването си до днес то далеч бе надхвърлило границите на цензурирането. Библиотеката е сила за активно участие и промяна, с ресурси, каквито повечето хора не можеха дори да си представят. Кой е в състояние да овладее такава власт?

Опита да се пребори с нарастващото усещане за неудобство, като се върна към практически въпроси.

- Как са вършили работата си Библиотекарите, след като библиотеката е била скрита дори от тях? Струва ми се невъзможно да въздействаш на света, ако нямаш достъп до собствените си ресурси.

- Знанието за физическото местонахождение на библиотеката никога не е било сърцевина на работата на Библиотекарите - отговори Атанасий. - С времето физическата връзка с библиотеката е ставала все по-маловажна, а днес изобщо не е необходима. Индивидуалните Библиотекари събират и внасят информация, но само тези на по-високо ниво имат нужда от достъп до самата колекция. Цялата ни структура е разделена на отделни клетки. Ръководят ни Пазителят на библиотеката и неговият Помощник. Единствено на тях двамата е известно местонахождението на колекцията и само те са с достъп до нея. Пазителят е този, който отговаря за организацията и разпределението на информация сред Обществото, когато се налага. Разполага с голям поддържащ екип, разпръснат из цял свят, който подпомага управлението и обработката на нови материали. Останалата част от работата я вършим ние, Библиотекарите. Наброяваме сто души, разпределени в различни точки по света с една -единствена задача: да събираме възможно повече информация. Тя може да е във ввд на груби материали или на разузнаване и води до по-нататъшната намеса на Обществото в локалните или международните събития. Някои Библиотекари, като мен самия, наистина работят в библиотеки - продължи той и посочи към офиса. - През целия си живот съм работил в областта на библиотечното дело и ролята ми е, ако мога така да се изразя, традиционна. Г рижа се копия от всички отпечатани книги, вестници, списания, научни публикации и дори памфлети и плакати, които се разпространяват чрез главните издателства и медии в Египет, да стигнат до колекцията ни. Тези, които не се разпространяват по обичайните канали, издирвам и придобивам. Има десетина Библиотекари с подобна роля - в Британската библиотека, в