В стъклената къща

— Какво бе, Марио, какво има пак?

Той вяло се оплакваше от главоболие и от болки в стомаха. Дълго време, след му спряха системите, не искаше нищо да яде. Положихме много усилия, докато започне да се храни. Постепенно, докато беше в болницата, нашите посещения се разредиха и ставаха все по-напрегнати. Сестрите влизаха в болничната стая само колкото да го проверят, да му донесат хапчетата и да надраскат набързо нещо на таблата, висяща на рамката на леглото откъм краката му. Престорените им усмивки нищо не ни говореха.

— Даваме нещо, което да му помогне да заспи.

— Все едно и също се повтаря — навъси се леля Тереза. — Докторът рече, че нищо тревожно няма, ама като не знаем в какво да вярваме…

Междувременно се сблъскахме и с ред проблеми около оранжерията. Някои от посевите пострадаха от маната. Пръв откри това бедствие чичо Алфредо при поредното си наминаване в новата оранжерия. Набитото му око веднага забеляза, че горните листа на около половин дузина растения са сгърчени и загрубели като кожата на гущер. Чичо Алфредо почервеня от гняв.

— Възможно ли е никой от вас да не забележи какво става в оранжерията? Сигурно болестта вече е поразила половината реколта.

Всички се втурнахме да търсим поражения и много скоро открихме и други щети — тук-там се натъквахме на малки островчета от заболели стъбла, чиито върхове бяха клюмнали сякаш са попарени от слана. Трябваше да ги бележим, а после да се приберем у дома, за да обмислим най-неотложните мерки. Преди това се налагаше да се преоблечем и старателно да си измием ръцете. Тъй като проклетата болест засягаше само току-що развилите се листа и краищата на стъблата, трябваше да режем върховете на заразените растения, но да се постараем да спасим поне каквото бе възможно от узрялата реколта на долните, по-стари листа. За наш ужас обаче се оказа, че всеки ден изникваха нови случаи. Само за две седмици цялата ни оранжерия се превърна в един хаотичен лабиринт от наскоро прорязани пътеки — това бяха зоните с отскубнатите заразени посеви, за да се отделят здравите от болните. Въпреки изнурителното прочистване все повече нарастваше усещането ни, че напразно се бъхтим: без нов растеж добивът щеше все повече да намалява. Наскоро заразените растения не след дълго клюмваха и придобиваха окаян вид, останалите по стъблата им плодове зрееха мъчно и бяха по-дребни, така че още преди средата на сезона продукцията ни се оказа сериозно застрашена.