В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
— Виждам, че си успял да откриеш моето малко убежище.
Г-н Амхърст се беше приближил безшумно зад мен. Притежаваше способността, въпреки поразителната си несръчност и скованост, да се промъква незабелязано и учудващо тихо навсякъде, без нито веднъж да се блъсне или да се препъне някъде.
— Това са само някои от вещите, които моето семейство е събирало от години. Държа ги тук, настрани. Мама предпочита да са далеч от погледа й. Предполагам, че повечето играчки са още от времето на прадядо ми, за когото това е било нещо като хоби.
За миг останахме неподвижни като двойка, споделяща обща тайна: г-н Амхърст — простодушно горд с колекцията си, и до него аз — застинал в неловко мълчание. Десетките играчки бяха старателно подредени сред царящия заради завесите в стаята полумрак и изглеждаха така, сякаш никога не са били предназначени за игра, а са били само за украса. Все пак техните поизбледнели багри и поочуканите им ъгли изглеждаха като последен отблясък на някакво обещание, останало така и неизпълнено. Особено ме впечатли една кукла, отделена на собствен, специален рафт. Беше с ярки червени бузи и имаше бухнала старовремска бална рокля. Видях и чудесно влакче с поразително точно изработени прозорчета на вагоните, които бяха снабдени дори със седалки. В един малък остъклен шкаф се помещаваше цяло миниатюрно селце, в което имаше всичко: фигурките на селяните бяха само два-три сантиметра, а къщичките бяха покрити с дребнички червени керемиди. Имаше и църква, и конюшня, и съвсем мънички дръвчета (някои от тях със силно разклонени корони), но си личеше, че всеки крехък детайл беше изпипан. Целият мини пейзаж, изчистен първообраз на пасторална идилия, притежаваше трогателно ведър и обнадеждаващ вид. Представих си как г-н Амхърст е подреждал старателно всичките тези миниатюри по местата им, как се е радвал на своя малък кът за усамотение.
Нашите обеди бяха съпътствани от неуморната, но винаги строго контролирана шетня на г-жа Амхърст в излъсканото й кухненско царство. Все имаше още нещо за вършене и рядко дочаквахме успокояващо затишие. Тя не преставаше да ме отрупва с въпроси за училището и за дома ми. Понякога задълбаваше опасно, но после изведнъж спираше — може би зад това се криеха някакви нейни мотиви. В подобни ситуации тя бързаше да позаглади впечатлението ми, отново ставайки по светски учтива, макар че все забравяше имената на близките ми и съответните роднински връзки. Накрая бях принуден отново да отговарям на въпроси, на които вече бях дал отговори. И тъкмо когато вече ми се струваше, че единственото спасение е да престана да й обяснявам любезно, тя отново изнамираше някакъв начин да привлече вниманието ни към г-н Амхърст, който изглежда притежаваше неизчерпаем запас от спомени и анекдоти.
— Знаеш ли, че Дейвид е бил в Италия през войната. Не беше ли в Сицилия, скъпи?
Сега беше ред на г-н Амхърст да се впусне в спомени. Макар и срамежлив, той беше склонен към бъбривост и редуваше разказите, изровени от лабиринта на далечните си преживяванията, с опитите си да се шегува несръчно.
— Според мен в крайна сметка всички ние сме емигранти, дошли отнякъде в тези земи. Винаги съм го твърдял. Ето например моят род: първият Амхърст въобще не се е наричал Амхърст. Името му било Амсел. Доколкото ми е известно, британците го взели от Германия, за да им помага тук в сраженията срещу американците17. Винаги съм повтарял, че моите прадеди са проявили благоразумие поне в едно отношение, като са сменили фамилното си име. Така пред мен се откри възможност да спечеля сърцето на мама, защото тя си помисли, че имам почтено британско потекло.
— Сигурна съм, че Виктор въобще не иска да слуша това.
Понякога нещо в нея трепваше най-вече когато неговите разкази пряко я засягаха. В такива моменти тя разкриваше, че притежава неочаквано затрогваща мекота.
17
Става дума за германските, предимно хесенски наемници в английски войски, воювали срещу американските бунтовници в края на XVIII век. — Б.пр.