В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
През пролетта посещенията в игралната зала се удвояваха. Момчетата от гимназията притичваха тук на групи, за да поседнат на едно питие и да поведат лениви разговори за шумните си забавления. Отношенията ни с Винс поохладняха, защото той отново започна да се държи прекалено дистанцирано и да обръща по-голямо внимание на публиката си, използвайки своя подръчен арсенал от хватки, за да привлече всеобщото внимание към себе си. Очевидно се стараеше във всеки момент да изгражда за себе си онази представа, за която жадуваше. Да го възприемат такъв, какъвто той искаше да изглежда в техните очи. Неговата самоувереност му служеше като оръжие, а за мен бе отредено да оставам настрани, в сянката на събитията. За това успешно му служеха разказите му, очевидно пропити с неговите претенции. Те му помагаха да печели хората на своя страна, а пък аз му завиждах не заради оскъдната доза на истината в тях, а заради умението да поднася полуистините толкова ловко.
По едно време в игралната зала се появи Джони Елиас, моят отколешен душманин от училището „Сейнт Майкъл“. Той играеше с приятелите си билярд в дъното на залата. Залагаха по четири долара на игра. Джони винаги ходеше с едни и същи възтесни дънки и боти, с ужасно високи десетсантиметрови токове. Косата му беше много пораснала като на някой афроамериканец и увенчаваше кльощавото му длъгнесто тяло като екзотичен храсталак.
— Вик-торе, синко, как е хавата днес?
Явно не възнамеряваше да хаби прекалено много енергия за моята скромна личност, а само ми демонстрира обичайното си нагло безразличие.
Той цъфна при нас, след като завърши играта. Двамата с Винс играехме флипер, но просто така, за да мине времето и да се поразсеем. Джони опря билярдната си щека до автомата и се зазяпа в играта ни.
— Вик-торе, синко, това топче трябва да го тласкаш с повече английски маниер. — Прозвуча ми почти приятелски. Едва ли не бащински. В същото време се зае, нехайно, разбира се, да клати автомата, и то тъкмо когато се опитвах отчаяно да накарам топчето да се изкатери до най-високата дупка върху наклонената дъска.
— Хайде, Вик, набутай го там.
Ала топчето се сурна право надолу и изпадна от играта.
— Е, добре де, приятел, не беше чак толкова зле — промърмори Винс.
Автоматът изчисти брояча и топчето отново се върна в играта. Джони отново се залови да друса корпуса на автомата.
— Остави ме на мира — рекох му аз.
— Хайде, приятелче, тъкмо започна да става интересно.
За миг ми се стори, че трябва да продължа да играя спокойно, независимо какво ще се случи, стига да не бъда прекалено унижаван.
— Казах ти да ме оставиш на мира.
Трябваше да направя своя избор. Джони за последен път блъсна машината, но този път толкова силно, че тя се прекатури.
— Много зле, синко. Край на играта.
Винс още стоеше до мен. Очаквах някакъв знак от него обаче той изглеждаше съвсем неутрален, с непроницаема физиономия.
— Шибан задник! — извиках задъхан.
— Ей, приятелче? — Джони яко ме цапардоса през лицето с опакото на ръката си. — Каза ли нещо?
Сега ме хвана в капана си. Искаше ми се някак по-лесно да се измъкна от унижението. За няколко секунди трескаво се замислих как да се върна към нормалния живот, ала нямаше връщане назад.
— Я повтори какво рече, приятелче, че нещо не го чух добре.
— Задник — повторих аз.
Силно ме тласна към ъгъла на автомата. Гърбът ми яко се блъсна в металния ръб. Но тъкмо в този миг с крайчеца на окото си зърнах билярдната му щека. Рязко посегнах към нея и я улових здраво, с двете си ръце. В следващия миг коравата щека вече летеше със замах към главата му, за да се стовари с глух тътен върху косата му, която приличаше на разпердушинена възглавница. Той се опита да избегне удара, но аз усетих как в мен се надига невероятно мощен импулс, как гневът ми се разразява докрай, все едно че бях пиян до безсъзнание. Билярдната щека се стовари върху черепа му и в същия миг цялото ми желание да се бия се изпари, сякаш някой ми го бе задигнал. Ала най-изненадващото бе как Джони се надигна, след като политна назад, все още преливащ от желание да потърси разправа. Бях му дал удобен повод да се нахвърли върху мен. В следващия миг кракът му се впи силно в слабините ми. От сърцераздирателната болка направо останах без дъх. Бавното й проникване в мозъка ми подейства като експлозия. Паднах, сигурно съм изкрещял, причерня ми пред очите, но това ми помогна да изтрезнея, за да стоваря следващия си удар в лицето му. И тогава чух яростното скарване между Винс и Джони, както и оглушителните викове на Джордж: