Бедствие на високи токчета

Тя го улови за ръката, преди да е направил две крачки.

— Алан не ми е смачкал индивидуалността.

Роберто я погледна отгоре.

— Добре де, малко я е понащърбил. Хайде, стига! — Той закрачи преднамерено бавно към края на дансинга, където Алан чакаше с една дребна, закръглена червенокоска.

Бренди почувства как из тълпата се разнесе шепот. Сега чикагското общество знаеше коя е, как Алан я е зарязал и че тя придружава Роберто. Гостите очакваха сцена, но тя твърдо възнамеряваше нещата да протекат цивилизовано. В края на краищата Алан съвсем ясно показа, че пет пари не дава за нея, а тя… е, сапфирените обици значително бяха допринесли за излекуването на разбитото й сърце. Обиците — плюс Роберто.

— Алан. — Тя му протегна ръка. — Радвам се да те видя тук. Значи си се върнал от медения месец в Лас Вегас?

Той не отговори. Не пое ръката й. Вместо това стоеше и я гледаше — на високи токове тя беше с пет сантиметра по-висока от него — и поклати невярващо глава. Бренди почувства ледените пипала на унижението, но отказа да им се остави. Алан достатъчно дълго я беше контролирал чрез пренебрежение и… ох, Ким наистина имаше право. Чрез психически тормоз. Тя отдръпна ръка и се усмихна загадъчно и насмешливо.

— Хайде, Алан, ти ме заряза като ненужна вещ. Би могъл да се държиш възпитано.

Алан придоби вид, сякаш го е ужилила оса.

— Не бъди глупава, Бренди. Не сме тук, за да обсъждаме кой е виновен за раздялата.

— Не съм глупава, Алан — веднага се защити Бренди.