Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
При вида на пистолета стомахът й отново се бе свил на топка и сега, след като изпи водата, тя остави чашата и се облегна на плота, отпусна цялата си тежест върху двете си опънати ръце, вдигна лице и затвори очи. Тежко издиша и си каза, че внезапният пристъп на нерви е нерационален, но все пак разбра на какво се дължи. На страх.
Какво си въобразяваше?
До този момент бе защитавала само виновни заподозрени, а сега беше сама с клиента си и с неговия пистолет при издадена заповед за ареста му за убийство. Никой не знаеше къде е тя, нито пък подозираше, че може да й хрумне да дойде тук.
Пое си дълбоко въздух, все още със затворени очи, и отново въздъхна.
Думите сякаш експлодираха в ушите й точно зад нея.
— Добре ли си?
Тя притисна ръка към гърдите си и се завъртя към него.
— Боже! Уплаши ме до смърт.
— Извинявай. — Той светна лампата в кухнята и благословената светлина разгони сенките. — Съжалявам за телефона. Трябваше да говоря с Кимбърли.
— Чух. Не й е лесно, нали?
— Сърцето ми се къса за нея. Не разбира защо Карин не я е обичала. Иска й се да има възможност още веднъж да поговори с нея. Да я попита къде е сбъркала.
— Какво Ким е сбъркала? Защо смята, че е сбъркала в нещо?
— Прилича на омагьосан кръг, нали? Защото майка й е престанала да я обича. Не просто Ким не се сбогува с Карин, когато замина за колежа. Карин също не направи никакъв опит да се сбогува с нея. Беше все едно казва: „Слава богу, че всичко свърши и тя замина. Сега мога да продължа да живея живота си“.
— Наистина ли Ким беше толкова трудна?
Вместо отговор Стюарт разпери ръце към ъглите на тавана. Прокара ръка през косата си.
— Нямам с какво да сравня Ким. Може би всички деца се оказват трудни за родителите си или за техните бракове. Мога само да кажа, че тя изсмука енергията и от двама ни. Все си мислех… и двамата си мислехме, че грешката е наша, че сме я разглезили. Но се съмнявам, че е така. С нея беше трудно още от самото начало.
— Но нима това не е нормално? — попита Джина. — Всички казват, че когато ти се родят деца, животът ти се променя завинаги.
Стюарт срещна погледа на Джина.
— Вярно е, но в различна степен. Повечето от приятелите ни, когато все още имахме общи приятели, се шегуваха как се е променил животът им. Но с лошото винаги върви и по нещо добро. А ние още от самото начало все чакахме да стане още по-зле. Знаеш ли, че Ким не спеше нощем, докато не навърши четири години? Имаш ли представа колко изморен е човек след четири години безсъние? Беше в пелени до осемгодишна. Искам да кажа… — Само че не успя да намери думите. Поклати глава в опит да прогони спомените. — Извинявай.
— Няма защо да ми се извиняваш. Сигурно е било трудно.
— Трудно е хубава дума — едва не се засмя той. — И сега как да я утеша? Тя прогони майка си. Това е истината. Тя изтощи и двама ни, докато Карин просто се отказа. Може би щеше да й домъчнее за Ким, след като вече не живееше с нас през цялото време, но Карин така и не получи шанс за това. И случилото се просто убива моето момиченце. — Изведнъж той се овладя и се извини: — Но ти не си дошла чак дотук, за да си говори за Ким.
— Приятно ми е да говорим за Ким. За каквото поискаш. Явно ти все още се опитваш.
— Какво мога да направя? — сви рамене той. — Тя ми е дъщеря. Обичам я. Но, боже, понякога се питам дали положението изобщо ще се промени. Дали някога ще има подобрение.
Джина се беше облегнала на плота в тесния кухненски бокс.
— Може би първата стъпка е да повярваш, че е възможно.
Той й отговори с бледо подобие на усмивка.
— Би била много красива мисъл. — След това, вероятно понеже не искаше да звучи толкова пренебрежително, добави: — Но може би имаш право.
— Права съм, Стюарт. Случвало ми се е. Преди година бих ти казала, че съм изгубена кауза. Но не съм. Промяната не само е възможна, тя е единствената възможност. — Джина го бе накара да се заслуша в думите й, затова продължи: — Знаеш ли, Стюарт, ти си единственият, който ми е казвал, че не иска цял живот да живее под сянката на подозрението. Някога хрумвало ли ти е, че ако те оправдаят по законов път, това ще бъде най-добрият начин веднъж завинаги да оставиш подозрението зад гърба си?
— Искаш ли зададеш този въпрос на 0’Джей?
— Той е изключението, което доказва правилото.
— Добре, но кой може да каже дали няма да има и друго изключение? Или още по-лошо, да се окажа невинният човек, който ще прекара живота си в затвора? Не, благодаря.
— И смяташ, че каквото правиш сега, ще помогне на каузата ти?