Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Хънт кимна, макар да не я беше виждал.
— Отгоре на всичко друго Карин преживяваше особено труден момент, когато Ким завършваше гимназия. Много труден. Държах я за ръка — не буквално, просто изслушвах оплакванията й. Беше на края на силите си. Явно Ким имаше нов приятел, с когото беше започнала да прави секс, и по цяла нощ не се прибираше, дрогираше се, крадеше и за известно време Карин като че ли не беше способна да се справи с всичко това. Имаше чувството, че никога няма да свърши, че животът й у дома с Ким и със Стюарт е като воденичен камък на шията й, че се задушава и никога няма да се измъкне.
— И какво стана?
— Ами не щеш ли един ден дойде тук и беше… Не знам как да я опиша по друг начин освен като сияйно щастлива. Каквато беше някога. Промяната беше огромна, затова я попитах какво става.
— И какво ви отговори тя?
— Каза, че току-що е разбрала колко е красива. Уверих я, че наистина е красива, а тя ми се усмихна и каза, че нямам представа. И толкова. Но след това започна повече да се грижи за външността си — не че имаше нужда, но… Не знам как точно да ви го обясня. Изглеждаше по-явно привлекателна — купи си нови дрехи, гримираше се различно, усмихваше се по-често. Работеше по-енергично. Беше друга.
— И не защото нещо се бе променило у дома?
— Не, сигурен съм. Всъщност точно обратното. Помня как Карин по онова време откри, че Ким си е направила пиърсинг на доста интимно място, и вместо да се измъчва от това, както би направила преди няколко месеца, прие този факт развеселена. Каза: „Просто трябва да й осигуря дом, докато замине за колежа. Дължа й поне толкова. После съм свободна“. Не каза и дума за Стюарт. Все едно бе престанал да съществува.
Хънт извади малкия касетофон, който носеше в джоба на спортното си сако.
— Не ме бива много да си водя бележки — извини се той, зачеквайки опасната тема. — Имате ли нещо против да запиша разговора ни? Искам да съм сигурен, че съм разбрал точно.
— Не, записвайте.
Доволен, Хънт вдигна поглед.
— Хайде да не увъртаме, докторе. Според вас Пинкърт ли беше?
Още един неочакван изблик на смях и отново бе бързо прекъснат.
— Боя се, че неволно ви дадох отговор. — След това продължи напълно сериозно: — Ще се учудя, ако е бил Майк.
— Защо?
— Явно не го познавате. Не е зле да отслабне с двайсет и пет килограма. Карин не обича пълните хора. Другата причина съм аз. По време на кратката ни връзка, едно от основните притеснения на Карин беше, че ще се разчуе в болницата. Каза ми, че ако някога отново направи подобно нещо, няма да е с човек, с когото работи. Не искаше никакви клюки. Не искаше да нарани съпруга си. Просто имаше нужда да направи каквото трябва. Може и да ви се струва дреболия, а може и да е променила мнението си, но според мен не беше така.
— Смятате ли, че е имала и други връзки?
— Поне две. Което елиминира каквито и да било морални възражения спрямо идеята, нали? Допускам, че е било въпрос на удобство. — Макафий сякаш тъкмо си спомни нещо и щракна с пръсти. — Наистина ли ще ви е интересно да разгледате това място?
— Разбира се.
Хънт последва Макафий през една врата и сетне по дълъг коридор. Тъй като Макафий не го беше помолил да изключи касетофона, той провери дали устройството работи. Работеше.
Докато се разхождаха, стана ясно, че строителството е доста напреднало. Вътрешни стени отделяха административните и медицинските кабинети съответно от чакалните и от операционните. Още нямаше килими, но лампите бяха монтирани, сградата бе наполовина боядисана, но повечето техника и мебелировка все още не беше пристигнала. За Хънт мястото беше недовършен медицински комплекс, вече не беше склад. Когато стигнаха до далечния край, Хънт каза:
— Изглежда ми доста завършено. Кога ще бъде откриването?
Макафий скръсти ръце на гърдите си, горд от постигнатото.
— Целя се в януари следващата година, плюс-минус една-две седмици. През следваща или по-следващата седмица ще започна да наемам персонал.
— Значи всичко е наред?
— До голяма степен. В последния момент винаги има проблеми и съм сигурен, че и в този случай ще бъде така, но като цяло съм почти сигурен.
Хънт реши да свали ръкавиците:
— Доста голяма промяна само за една седмица, нали?
Лицето на Макафий почервеня.
— Какво искате да кажете?
— Ами миналата седмица сте се борили с Карин заради партньор, когото не сте искали в бизнеса. Обаче сте имали нужда от парите му, за да може строителството да продължи. Сега и двата проблема вече не съществуват. Няма я и упоритата ви партньорка, която ви е създавала единствено главоболия. Каква застраховка живот щяхте да получите вие и Карин?