Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Добре, това го изяснихме. Искаш ли нещо за пиене? Имам по малко от всичко.
— Малко скоч няма да ми се отрази зле.
— Винаги е така. Може да ти правя компания. — Тя се движеше зад бара. — Настани се някъде. „Обан“ става ли?
— Съвършено.
— Това е целта ми. Лед?
— В такова хубаво чисто уиски? Шегуваш се.
— Някои хора си слагат — сви рамене тя. — Макар че аз също не слагам. — Джина беше извадила върху барчето любимите си чаши, напълни ги почти до половината и ги отнесе към мястото, където той се беше настанил — на канапето с лице към камината. — Министерство на здравеопазването предупреждава — оловен кристал. Ако пиете от такива чаши, може да имате здравословни проблеми и проблеми с управлението на тежки машини.
— Да не дава господ — отвърна Конли. — Все пак ще рискувам.
— Смелчага — подаде му тя питието.
Той вдигна чашата, с явно доволство видя щедрата доза и докосна нейната чаша.
— За една жена, която ми е по сърце. — Той отпи малко и се облегна. — Благодаря ти. Щастлив съм да те осведомя, че си постигнала целта си.
— Целта ми ли?
— Съвършенство.
— Е, удоволствието е мое — поде Джина, учудена от прилива на кръв към лицето си.
Когато приключи с папката на Стюарт, я бе захвърлила върху ниската масичка. Не бе забелязала, но снимката на всички приятели от похода до Битъррут почти цялата се бе плъзнала навън. Джед взе снимката и я разгледа.
— Това свързано ли е по някакъв начин със случая на Стюарт?
— Не знам, вероятно не — отвърна тя. — Обясни му за заплашителните имейли и за убедеността на Стюарт, че снимката доказва, че той не си ги е изпратил сам, защото не е имал достъп до компютър.
— Нито до каквото и да е — каза Джед. — Но не ме разбирай погрешно, беше страхотно пътуване. Поне до пътуването към дома.
— Какво се случи тогава?
— Проклетата ми кола счупи лост. Струваше ми две стотачки. Не ми се стори редно да помоля приятелите си да участват в ремонта, но те поне можеха да предложат. Това донякъде замъглява спомените ми от пътуването. Но въпреки това си струваше — каза той и пъхна снимката обратно в папката. — Винаги си струва да се измъкнеш за малко.
— Да, така е. — Джина вече се бе настанила в далечния край на кушетката с лице към него. — Какво мога да направя за теб, Джед?
— Всъщност не знам. Тази вечер бях на едно от безкрайните мероприятия на Хорас съвсем наблизо във Феърмонт — нали познаваш Хорас Тремънт?
— Лично не, но иначе, разбира се.
— Знаеш ли, че той ми е тъст?
— Помня, че четох за това, когато се ожени. Съпругата ти е Лекси, нали?
— Да. Прелестната Лекси. — Той се усмихна, но интонацията му придаде иронично звучене на думите му. — Явно Хорас и някои от другите му влиятелни приятели искаха да поразучат дали проявявам интерес да се кандидатирам за Сената.
— За щатския Сенат? Защо ти е да искаш подобно нещо?
— Човек може да се позамисли — сви рамене той и демонстрира престорено безгрижие. — Следващата година изтича мандата ми в Събранието. Ще трябва да се заема с нещо. Не знам, може да бъде забавно. Ще видим. Има още много време. Както и да е — продължи той, — когато срещата приключи, се запитах как са се развили нещата след срещата ти със Стюарт. И понеже бях съвсем близо до дома ти, се възползвах от шанса да се отбия, видях, че свети, и реших, че още си будна.
— Учудена съм, че знаеш, че все още живея тук.
Той сви рамене и се усмихна.
— Честно казано, не бях сто процента сигурен, докато не видях името ти на пощенската кутия. Но като че ли не бих могъл да си те представя някъде другаде. Това място е страхотно, между другото. Прекрасни мебели. Истинско изкуство. Като че ли не си спомням бара.
— Защото го нямаше, когато беше тук за последно. Преобзаведох жилището преди десетина години, след това добавих някои неща за Дейвид, макар че през повечето време бяхме в неговия апартамент.
— Е, ти винаги си имала страхотен вкус. Красиво е. — Той вдигна чашата си като за тост към нея и отпи. — Е, а как мина със Стюарт?
Джина посрещна с облекчение смяната на темата от личните й неща и отпи от скоча си. Най-сетне започна да се отпуска.
— Най-сетне всичко е наред. След едно обаждане по телефона, ходене до Сан Матео и доста убеждаване той ще дойде и ще се предаде утре сутринта в десет часа. Много неохотно, длъжна съм да добавя. Но ще дойде.
— Трябва да си била адски убедителна. Когато аз говорих с него, заяви, че няма да прекара и минута в затвора и точка.