Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Не знам отговора на този въпрос. Освен това никак не ми допада намекът. Аз обичах Карин.
— Колко е застраховката? — повтори Хънт. — Информацията е публична. Ако ме накарате да търся, мога и да превъртя. Колко?
— Два милиона и половина.
— На всеки?
— На всеки.
— И кога за последен път видяхте Карин?
— В петък, тук. Не, в събота сутринта. Срещнах я в болницата, където и двамата имаме пациенти. Почти не си говорихме.
— Заради напрежението между двама ви и Пинкърт?
— Не, защото бяхме заети с пациентите си. Току-що ви го казах.
— Да, така е. Но ми се струва, че след като сте имали толкова проблеми, бихте могли да поговорите малко за тях.
— Направихме го предишния ден. В събота тя приключи преди мен в болницата и си тръгна. Може би е отишла при любовника си. Не знам. Но не говорихме.
— Добре. А в неделя?
— Не съм я виждал в неделя.
— Какво правихте в неделя вечерта?
— Вече казах на партньора ви…
— … че сте спели. Имам предвид преди това. На вечеря. Къде вечеряхте?
— Не си спомням. Трябва да си помисля.
— Добре, не бързайте.
Хънт отново извади бележника си. Демонстративно разлисти страниците и извади писалката си.
— В неделя — кратко каза той, — преди три дни.
Макафий потри ръцете си една в друга и се усмихна мъчително.
— Просто не си спомням. Съвсем изключих. Неделя, неделя…
— Неделя — повтори Хънт. — В единайсет сте си били легнали. Може би съпругата ви ще си спомни.
— Разведени сме — поклати глава той. — Живея сам на Филмор. Обаче сега наистина изключих. Само секунда. Имате ли нещо против да позвъня по телефона?
— Ни най-малко.
Макафий извади мобилния си телефон от джоба и подаде гласова команда: „В офиса“. След няколко секунди поде разговор:
— Марша, здравей, аз съм. Какво има записано в календара ми за неделя, миналата неделя? Разбира се, ще изчакам. — Същата нервна усмивка. И после: — Нищо? Не, сигурен съм, че правих нещо. Просто не мога да си… Добре. Добре. Благодаря ти. Дочуване. — Затвори и драматично сви рамене. — Сигурно ще трябва да си помисля. Каквото и да е било, явно не е било паметно.
— Докторе, инспектор Джул не ви ли попита същото?
— Разбира се. Казах му, че съм имал насрочена операция за понеделник сутринта, затова съм сигурен, че съм бил в леглото.
— Не ви ли попита къде сте били преди това? Каква кола карате?
— Хонда „Паштът“.
— Това е спортна кола, нали? Четири по четири?
— Да.
— Какъв цвят е?
— Червена. О, чакайте, сетих се! Неделя. Децата бяха при мен.
— Децата са били при вас.
— Трите ми деца. Сега си спомних. Ходихме до Тилдън, плувахме в езерото, направихме си пикник. Купихме си обяд от деликатесния магазин в Монклеър. — Макафий изтри потта, която бе започнала да избива по челото му. — Да. След това отидохме на вечеря в „Спенгърс“ — нали го знаете, в Бъркли, — а после ги откарах обратно у Джени, майка им, вероятно към осем. Осем и половина. Тъкмо се беше стъмнило. Господи, как така не можах да си спомня за това?
— Не знам — каза Хънт. — Значи сте оставили децата към осем и половина. А след това какво?
— След това се прибрах у дома. Беше ужасно дълъг ден — знаете как е с три малки деца. Погледах малко телевизия и си легнах. Вероятно към десет. Точно както казах и на инспектор Джул.
— Сам ли?
— Да, разбира се.
— Добре, докторе, много благодаря. Много ми помогнахте.
Хънт затвори бележника си, отново го прибра в задния си джоб и тръгна по коридора към изхода.
21
Джина започна да пише на компютъра в кабинета си с намерението да последва съвета на клиента си да пише по една страница на ден и да се забавлява. Беше писала вероятно към петнайсетина минути, когато телефонът звънна.
Когато вдигна поглед към долната част на екрана си и видя, че е била погълната от работата си почти два часа и е написала пет страници, толкова се смая, че не чу следващите няколко позвънявания и накрая се наложи бързо да вдигне с надеждата да не е пропуснала обаждането.
— Джина Роук.
— Госпожо Роук, инспектор Джул се обажда. — Джина забеляза със звънтяща тревога, че бе престанала да бъде Джина и Джул вече не беше Девин. Нещо в отношенията им се бе променило. — Питам се дали случайно не сте с клиента си в момента.
— Не, в кабинета си съм.
— Да, госпожо. Нали там ви звъня. Господин Горман не е ли с вас?