Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Не.
— Знаете ли къде е?
— Доколкото ми е известно, е в дома си. Там го оставих, след като всички заедно бяхме в къщата тази сутрин. Защо искаш да го видиш?
— Имам заповед за ареста му.
Джина усети как главата й олеква и нещо се стоварва върху плещите й.
— Това не е възможно. След като го видяхме тази сутрин?
— Точно така.
— Какво се е променило, инспекторе. Не виждам смисъла.
— Само че Джери Ейбрамс го вижда, а за мен това е достатъчно. — Джул не беше длъжен да й обяснява нищо на този етап — имаха желаната заповед. Само че не можа да се стърпи да не позлорадства: — Знаехте ли, че клиентът ви и сестрата на съпругата му били сами в планината една седмица?
— Да, но…
— Така че сега вече разполагаме с несъвпадение на времето, през което е шофирал от хижата си, с парите и с друга жена. Освен това ми се обади госпожа Робли. Майката на Бетани. Знаехте ли, че клиентът ви я е заплашил, за да промени показанията си?
— Не разбирам за какво говорите. Стюарт не би направил това. Никога не би го сторил.
— Но Бетани казва, че го е направил. Дъщеря му е предала съобщението. След няколко безсънни нощи Бетани решила да каже на майка си. Според Ейбрамс разполагаме с достатъчно. Иска да го задържим и аз не го виня.
— Но… това е лудост, инспекторе. Знам, че Стюарт не е заплашвал никого, още повече едно малко момиче. Освен това той ми каза за Дебра. Не са били в планината една седмица. Били са за пет дни. И не са… О, няма значение. — Джина си даде сметка колко нелепо звучат извиненията й. — В участъка ли ще го отведете?
— Веднага щом го открия. Сигурна ли сте, че не сте се чували с него?
— Разбира се, че съм сигурна.
— Защото има още нещо, над което сигурно ще искате да поразмишлявате.
— То няма да промени факта, че не съм се чувала с него, но какво е все пак?
— Когато никой не отвори вратата в дома му, аз влязох вътре и открих на бюрото му кутия с деветмилиметрови патрони.
Чекмеджетата в дрешника бяха почти празни, същото важи и за шкафчето в банята. Веднага след разговора си с вас ще пусна сведение до всички участъци, че клиентът ви е избягал и че се смята за въоръжен и опасен.
— Преди да направите това, опитахте ли при дъщеря му? — попита Джина. — Тя е при сестрата на Карин. Може би е отишъл да ги навести.
— Знаете ли къде е това?
— Не, съжалявам.
— Нямате дори телефонен номер?
Джина имаше домашния телефон на Стюарт, а предния ден се бе свързала с него в „Травъл Лодж“, но — поредната грешка — не си бе дала труда да запише номера на мобилния му телефон. Беше ужасно отвикнала от работата си и клиентът й щеше да пострада здравата заради нея.
— Сестрата може би ще е в телефонния указател — каза тя. — Фамилията й е Драйдън.
— Ще проверя — каза Джул.
Още нещо хрумна на Джина и тя попита:
— Ами репортерите пред дома му? Не са ли го забелязали да излиза?
— Има още един изход през гаража. Една портичка в оградата води към странична пътека между две къщи откъм задния двор.
— Просто се е опитал да избегне репортерите — каза Джина. — Сигурна съм, че е при дъщеря си.
— Е, ще ви кажа дали е така — увери я Джул. Търпението му, което и бездруго не беше голямо, явно бе започнало да се изчерпва. — Защо и двамата не продължим да търсим? Но ако не ми се обадите или вие, или той, да кажем до пет часа, ще пусна сведението.
— Само след час, инспекторе?
— Точно така — потвърди Джул. — Така че най-добре да се залавяме да го търсим, нали?
— Джед, обажда се Джина. Извинявай, че те безпокоя в кабинета ти, но положението тук е наистина спешно. Да си се чувал със Стюарт наскоро?
— Можеш да ме безпокоиш по всяко време, Джина. Днес по обяд брои ли се за наскоро?
— Видял си го днес по обяд? Къде?
— Тук, в Норт Бийч.
— Знаеш ли къде е сега?
— Не, но каза, че ще отиде в Пало Алто, за да поговори с някои от инвеститорите на Карин. Допускам, че е отишъл там. Какво толкова спешно има? С него ли е свързано?
— Само че са издали заповед за ареста му, а сега смятат, че е избягал и че е въоръжен и опасен.
— Въоръжен и опасен ли? Стюарт?
— Явно е оставил в дома си някакви патрони и Джул ги е намерил.
— Стюарт има пистолет? Носел е пистолет, докато е бил с мен?
— Не знам за това. Но по всичко личи. Питам се имаш ли начин да се свържеш с него. Той трябва да знае какво се е случило и най-вече, че го търсят.
— Той се опасяваше, че може да се стигне до това дори и без добри доказателства. Затова замина.
— Той ли ти каза това?