Смъртоносно бяло

– Раф разказа на Изи, когато тя се върна в офиса – подхвана Робин и на Страйк му се стори, че малко се смути, като изрече „Раф“. – Той, естествено, не беше наясно за значението на онова, което й предава. Изи веднага позвъни на баща си и той буквално превъртя. Чувахме крясъците му от другата страна на линията, макар че думите не можеха да се различат.

Страйк замислено поглади брадичката си.

– Как звучеше анонимният мъж?

– С лондонски акцент – отвърна Робин. – Заплашителен тон.

– „Умиращите се попикавали“ – повтори тихо Страйк.

Робин искаше да каже нещо, но жесток личен спомен я затрудняваше да го артикулира.

– Жертвите на удушаване...

– Да – прекъсна я Страйк. – Знам.

И двамата отпиха от чашите си.

– Ако приемем, че обаждането е било от Джими – продължи Робин, – днес той е звънял два пъти в Уестминстър.

Тя отвори чантата си и показа на Страйк подслушвателното устройство, скрито в нея.

– Нима успя да го вземеш? – попита той смаян.

– И го смених с друго – отвърна Робин, неспособна да потисне тържествуващата си усмивка. – Тъкмо заради това закъснях. Възползвах се от изникнала възможност и рискувах. Аамир, който работи при Уин, си тръгна, и Уин дойде в нашия офис, когато вече си прибирах нещата, за да побъбри с мен.

– Я го виж ти! – подхвърли Страйк развеселен.

– Радвам се, че ти се струва забавно – хладно каза Робин. – Той не е добър човек.

– Прощавай. В какъв смисъл не е добър човек?

– Просто се довери на преценката ми – отвърна Робин. – Срещала съм много такива по офиси. Той е извратен, но с притеснителна добавка. Каза ми, моля ти се – продължи и възмущението й си пролича от порозовяването на лицето й, – че съм му напомняла покойната им дъщеря. После ми пипна косата.

– Пипнал ти е косата? – попита Страйк, без да му е весело вече.

– Повдигна един кичур от рамото ми и го прекара между пръстите си – уточни Робин. – Тогава май усети какво си мисля за него и се опита да го представи като бащинско чувство. И тъй, казах му, че трябва да притичам до тоалетната, но го помолих да остане, та да продължим да си говорим на тема благотворителни фондации. Припнах по коридора и размених устройствата.

– Страхотно си се справила, Робин.

– Прослушах го по път за насам – каза Робин и извади слушалки от джоба си. – И... – Тя му подаде слушалките. – Поставих го на интересната част.

Страйк послушно си пъхна слушалките в ушите и Робин включи касетофона в чантата си.

– ...в три и половина, Аамир.

Мъжкият глас с уелски изговор беше прекъснат от иззвъняване на мобилен телефон. До контакта се чуха стъпки, звъненето престана и Герайнт каза: