Нощна сянка [bg]

— Не съм съгласен с вас — обади се Ранулф. — Мастър Ормсби, разсъжденията ви са правилни, но все пак смятам, че има лъжи, за които можем да се хванем. Да вземем например мастър Клейпоул. Не вярвам на историята за задържането и обесването на Льо Риш. Нещо в нея куца. Същото се отнася и за брат Грациан. През думите му прозира някакъв фалш. Крие се зад духовния си сан и правата, които му осигурява той. Само ако можехме да намерим някакъв начин да измъкнем истината от тях…

— Така е — промърмори докторът. — А сега, господа, ако няма да имате повече нужда от мен, трябва да тръгвам. Ще навестя лейди Хауиса — той се ръкува с Корбет, а после и с Ранулф. — Повикайте ме, ако мога да ви бъда полезен с още нещо, макар че не мога да си представя каква е истината зад всичко това — Ормсби поклати глава, — а и едва ли някога ще успея.

После докторът излезе от приемната, мърморейки си под нос. Корбет стана, отиде до една от страничните маси, напълни две чаши с вино и подаде едната на Ранулф.

— Много добре, Ранулф. Чансън — Корбет повика коняря с ръка, — налей си вино. Ето какво ще направим. Ти, Ранулф, разчисти масата, а после се разходи из имението. Опитай се да разбереш дали по времето на убийството свидетелите са били там, където твърдят. Чансън, ти наблюдавай брат Грациан. Ако забележиш нещо странно, ела и ми кажи. Аз ще бъда в стаята си.

Корбет излезе от залата и отиде в параклиса. Седна на един стол пред олтара на Пресвета Богородица, а после стана и се разходи наоколо. Чудеше се какво ли е имал предвид лорд Скроуп, като е казал, че нещо оттук липсва. Взря се в разпятието над входа на малкия олтар, след което огледа главния олтар и масите отстрани, но не забеляза нищо нередно. Върна се в стаята си, свали ботушите си и се разположи пред огъня. Пийна малко вино и се унесе. Задряма, а когато Ранулф и Чансън потропаха на вратата, вече се беше стъмнило.