Нощна сянка [bg]

След като отец Томас излезе, в залата въведоха домина Маргарет и мастър Бенедикт. Корбет беше сметнал, че е най-добре да ги разпита заедно. Кралският пратеник се престори на глух, когато Ранулф прошепна на Чансън, че новите двама свидетели са като дупе и гащи — забележка, която определено би потресла игуменката и нейния капелан, ако я бяха чули. Свидетелите положиха клетва и заеха местата си. Домина Маргарет въобще не спомена духовния им сан и привилегиите, които им осигуряваше Църквата. Вместо това благодари сърдечно на Корбет, че ги е приел заедно, тъй като мастър Бенедикт не се чувствал добре. Кралският пратеник с готовност се съгласи, че така е най-добре. Капеланът беше гладко избръснат и спретнат, но издълженото му младежко лице имаше лош цвят. Очите му бяха хлътнали и около тях се виждаха тъмни сенки. Изглеждаше недоспал и се държеше за корема, сякаш бе ял нещо развалено. Беше разсеян и често се озърташе, сякаш се боеше, че в тъмните ъгли на приемната се крие някакъв зъл дух.

— Какво повече да ви кажем, сър Хю? — рече домина Маргарет с поруменели страни.

— Ще ми се да съм далеч оттук, кралски служителю — намеси се мастър Бенедикт с дрезгав глас и погледна Корбет право в очите. — Това място е ужасно. Същинска Акелдама — „кръвната нива“46 — цитира Евангелието свещеникът. — Ще ви бъда благодарен, ако ми дадете препоръчителни писма до лорд Дрокенсфорд и до краля.

— Моля ви, сър Хю — застъпи се за капелана си домина Маргарет.

— Ще се погрижа за това, но нека първо да приключим с всичко тук, милейди.

— Не знаем почти нищо — прекъсна го Бенедикт. — В нощта, когато беше убит лорд Скроуп, имах силна треска. Питайте домина Маргарет и слугите, имах треска… — изведнъж свещеникът млъкна. — Толкова много убийства, сър Хю! Кой ли ще бъде следващият?