Нощна сянка [bg]

Засега Корбет реши да го остави да тъне в самодоволството си. Щеше да го притисне в ъгъла, когато му дойдеше времето. И така, кралският пратеник кимна с разбиране и безгрижно попита брат Грациан къде е бил в нощта, когато е бил убит лорд Скроуп.

— В стаята си, сър Хю — отговори надменно свещеникът. — Попитайте слугите, те ми донесоха храна и напитки. После си казах молитвата и си легнах. Може да съм способен на много неща — мършавото и бледо лице на брат Грациан се сгърчи във високомерна усмивка, — но ходенето по вода и преминаването през камък и дърво определено не са сред уменията ми.

Корбет кимна, сякаш отговорът го беше задоволил, и любезно освободи доминиканеца.

— Ама че надут свещеник! — измърмори Ормсби.

— Заслепен от гордост! — поправи го Корбет. — Сигурен съм, че отец Томас няма да се държи така.

Поведението на енорийския свещеник действително беше съвсем различно. Той положи клетва, припомняйки на съдиите духовното си звание, а след това обеща да отговори на всички въпроси според съвестта си. Не се опита да скрие неприязънта си към лорд Скроуп, осъди жестокостта му и призна, че не одобрява нападението над Свободните братя. От време на време Корбет промърморваше нещо в знак на разбиране, запазвайки най-важните въпроси за най-накрая. Кралският пратеник току хвърляше по някой поглед към Ранулф, сякаш най-голямата му грижа бяха неговите записки.

— Кажете ми, отче — усмихна му се Корбет, — защо дойдохте в Мисълам?

— Вече ви казах. Исках да живея в бедност и да служа на Христос и на Неговите чеда.

— Роден сте тук, нали?

— Да, това беше една от причините лорд Скроуп да подкрепи назначението ми в „Сейнт Алфидж“. Роден съм тук и съм служил в кралския двор. Освен това съм добре образован и имах отлични препоръки.

— Идването ви тук има ли връзка с брат ви Реджиналд?

— Брат ми е мъртъв.

— Разбрах, че е бил убит в Ако.

През светлосините очи на свещеника премина сянка и Корбет се зачуди дали тя се дължи на тъга, гняв или омраза.

— Кажете истината, отче.

— Обичах Реджиналд — свещеникът се опитваше да потисне мъката си. — Толкова лъчезарен и весел беше. Обичах го много. Замина за Ако, преди да успея да го спра, и там намери смъртта си.

— И?