Нощна сянка [bg]

Корбет кимна с разбиране.

— И се завърнахте в Мисълам?

— Да. Лорд Скроуп беше приветстван като победоносен воин на Христа — Клейпоул не можа да прикрие сарказма, който се промъкна в гласа му. — Радваше се на благоразположението на краля и на Църквата. За награда получи още имоти и лейди Хауиса за съпруга. Нейното семейство не само притежаваше земи, но и печелеше много от търговията с вино с Гаскония. С парите на съпругата си и съкровищата, донесени от Светите земи, лорд Скроуп разшири имението си, обнови къщата си и построи убежището на Острова на лебедите. Преживяванията му в Ако наистина го бяха променили, но той не се интересуваше от приказките на хората.

— Ами заплахите? — попита Корбет.

— Започна да ги получава преди около година — с охота му отвърна Клейпоул, — но не се впечатли особено. Тамплиерите поискаха да им върне „Сангуис Кристи“, но лорд Оливър отказа. Последва първата заплаха. Следващата дойде около Великден миналата година. Лорд Скроуп не й обърна внимание — беше свикнал да живее в опасност и не се притесняваше.

— А Льо Риш?

— Льо Риш се появи в Мисълам с онази кама и се опита да я продаде на някакъв златар.

— На кого по-точно?

— Не си спомням, но златарят насочил Льо Риш към Общината и мен. Веднага щом разпознах камата, си припомних съобщенията за кражбата в Уестминстър, които кралят беше разпространил.

— Престъпник като Льо Риш обаче — намеси се Ранулф — едва ли би се доближил до Общината току-така…

— Беше отчаян — отвърна Клейпоул. — Така или иначе, той влезе в Общината и аз го арестувах заради престъпленията му. Изпратих съобщение до лорд Скроуп, който по това време беше в града. Останалото го знаете. Льо Риш беше осъден и обесен. Задържахме камата и щяхме да я върнем на краля. Колкото до трупа на Льо Риш, един Бог знае какво се е случило с него.

— Ами Свободните братя на Светия Дух? — продължи разпита Корбет.

— Пристигнаха в Мисълам и лорд Скроуп беше така добър да им разреши да се подслонят в изоставеното село в мордернската гора. Позволи им също да заработват прехраната си. Мина време и срещу тях бяха повдигнати обвинения в кражба, бракониерство, разврат и ерес. След внимателно проучване лорд Скроуп стигна до извода, че те са банда разбойници. Събра хората си и ми нареди да свикам и градските войници. Останалото ви е известно. Лорд Скроуп беше прав — те бяха престъпници. Намерихме оръжията им. Очевидно бяха планирали някакво злодеяние, вероятно нападение над имението му, макар че един Бог знае защо им е било, освен за да заграбят богатствата му.