Нощна сянка [bg]

— Как тогава убиецът е стигнал до острова според вас? — попита Ранулф.

— Мислих много по този въпрос — прехапа устни игуменката. — Подозирам, че той — усмихна се тя чаровно — или пък тя, е преплувал или преплувала езерото през деня.

— Но така всеки би измръзнал! — заяви Корбет.

— Не е задължително, сър Хю. Не и ако след това се преоблече и се сгрее с глътка вино. Аз например бик могла да го преплувам — усмихна се тя — и въпреки опасностите, понякога съм го правила.

— Но как убиецът е влязъл в убежището? — настоя Ранулф.

— Може да е принудил брат ми да го пусне вътре. Въпреки че — домина Маргарет сви рамене — подобно обяснение поражда толкова въпроси, колкото и разрешава.

Игуменката се изправи и мастър Бенедикт я последва.

— Наистина нямам какво повече да ви кажа, сър Хю.

Корбет благодари на домина Маргарет и на капелана й, след което двамата свидетели се оттеглиха, а Чансън затвори вратата след тях. Корбет се намести в стола си и се обърна към Ормсби.

— Е, докторе, какво мислите?

— И преди съм разследвал смъртни случаи в качеството си на съдебен лекар. Днес си направих три заключения. Първо — размаха той дебелия си показалец, — никой не каза истината. Това, разбира се, не е голяма изненада — едва ли някой би си признал всичко. Всеки крие по нещо, но това, което обединява всички свидетели, е дълбоката ненавист и дори омраза към лорд Скроуп.

— Продължавайте.

— Второ, Корбет, според мен тук става дума за нещо, което наподобява последиците от някакво старо заболяване. Постоянно разпитвате за Ако, където явно се корени всичко. Очевидно там се е случило нещо. Много мъже от Мисълам са заминали за Светите земи, но само Скроуп и Клейпоул са се върнали. Старите войници обичат да говорят за битките, в които са участвали, за раните, които са получили, за славата и за победите си. Но не и Скроуп и Клейпоул. Защо? Знаем, че са ограбили съкровищницата на тамплиерите и са избягали. Същевременно не са дали на хората в Мисълам правдиво обяснение за смъртта на съгражданите им. Трето, ако зърното е било посято в Ако, то настоящите събития са неговият плод. Ние, или по-скоро вие, трябва да разберете следното — как онази нощ убиецът на лорд Скроуп е могъл да се промъкне покрай стражите, да прекоси леденото езеро, да влезе в укрепеното убежище, да убие жертвата си, без тя да окаже съпротива, да я обере и да се измъкне незабелязано и безпрепятствено. Предлагам ви, сър Хю — изправи се Ормсби, — да започнете оттам. Ако успеете да разрешите тази загадка, вярвам, че всичко останало само ще си дойде на мястото.