Маската на смъртта [bg]

Трой се зае да провери чекмеджетата на скрина. До едно се оказаха празни. Барнаби се огледа, питайки се дали наистина за духовното извисяване е необходимо такова ограничаване на удобствата. Мислеше си за самобичуването, за годините, които йогите прекарват на дъното на тъмни и влажни пещери — със сплъстени коси, покрити с прахоляк, вмирисани. Главният инспектор не виждаше смисъл в това. Той харесваше удобствата. Не кой знае какви, но поне едно приело формата ти кресло след дългия работен ден. Или пък хамак на двора с чаша вино в лятна вечер, докато музиката се лее през отворения френски прозорец. Обичаше, наистина много обичаше, да си легне вечер с Джойс. Харесваше му да скицира ясните очертания на нейния профил.

Не изпитваше желание да размишлява обстойно върху философски проблеми, и не само защото нямаше време, но и защото не виждаше голям смисъл. Предпочиташе да живее почтено, държеше на жена си и дъщеря си, имаше работа, полезна на хората, а със заплатата си, освен за семейството си успяваше да се грижи и за половин дузина благотворителни каузи. Имаше няколко приятели, с които се виждаше от време на време, но те знаеха, че могат да разчитат на приятелството и вниманието му, когато се наложи. Общо взето, не се справяше зле.

— Не е кой знае колко за един цял живот, нали, сър? — обади се Трой, застанал до полиците с книги. — Ето, има и книга за живота сред вълци — и той се изкиска.

Барнаби винаги се изненадваше от радостта, с която неговият сержант посрещаше собствените си плоски шеги. Автор на въпросната книга бе Улф Месинг — един от известните лечители на душата в Русия, както се твърдеше в анотацията на гърба. Барнаби посегна и взе друга книга — „Умирането. Разумна алтернатива на последните моменти от живота“ от Аня фус-Грабер. Поуспокоен от вестта, че в този важен момент от живота си човек има избор, главният инспектор изпита съжаление, задето горкият Джим не бе успял да се възползва от възможностите, описани в книгата.

— Най-добре да проверим всичките. — Човек никога не знае какво може да изскочи между страниците.

Двамата — започнаха да вадят томовете един по един; разтърсваха ги и ги преглеждаха. Барнаби се изненада приятно от факта, че тук бяха събирани не само книги, доказващи величието на източните философии, но и такива посветени на софизма, на обичаите на друидите, митове и легенди на други народи, изкуството на руните, на Розенкройцерите и на масоните. Имаше книги и за летящи чинии, и речник на Новата перспектива, и Книга на промените — И Дзин. Най-скъпата струваше три лири и седемдесет и пет, а най-евтината — двайсет и пет пенса; всичките купени от антикварни магазини.

— Положително е имал и лични вещи, шефе — промърмори Трой, докато прелистваше последната книга. Повечето хора имат кръщелно свидетелство, някакви снимки. Възможно ли е да съществуваш единствено с дрехите на гърба си и с няколко книги.