Бунтът на кралицата [bg]

В последния ден на август бе определено да се проведе първата среща за планиране; на вечеря в дома на Журден, точно две седмици след като най-важният спомен се бе проявил по време на първия ми урок по използване на меч. Докато тази дата наближаваше, продължавах да се срещам с Изолт всеки ден, за да разширя уменията си. Журден го позволяваше, смятайки, че можеше да изникне друг спомен. Но знаех, че Тристан Аленах не бе харесвал спарингите или упражненията си с меч, поне не и като десетгодишно момче.

Затова продължавах обучението си, за да подобря уменията си и да науча повече за кралицата.

Изолт беше по-голяма, отколкото бях предположила, десет години по-възрастна от мен. Беше дружелюбна и приказлива, търпелива и приятна, но от време на време можех да видя как очите й помръкваха, сякаш се бореше с тревога и страх, сякаш бе обзета от чувство на безпомощност.

Разкри ми се по време на петия ни урок, когато шамбеланът ни донесе обичайните ни освежителни напитки и закуски. Седяхме една срещу друга, само кралицата и аз, пийвахме ейл и хапвахме и пайове с овнешко, потейки се в горещината, когато тя каза:

— Би трябвало да е сестра ми. Не аз.

Знаех какво намекваше; мислеше за по-голямата си сестра, която бе яздила редом с баща си в деня на клането, и която бе посечена на моравата пред кралския замък.

Затова казах много тихо:

— Сестра ти би искала да направиш това, Изолт.

Тя въздъхна от самота и наследени угризения:

— В деня на клането бях на три. Трябваше да загина с майка си и сестра си. След касапницата на полето Ланън изпращал хората си от врата на врата по домовете на онези, които се вдигнали на бунт. Единствената причина да бъда пощадена била, че съм се намирала в имението с дойката си, която ме скрила при пристигането на войниците на Ланън. Убили я, защото отказала да ме предаде. А когато баща ми най-сетне пристигнал, мислейки ме за мъртва… каза, че чул детски плач, сметнал, че халюцинира от мъка, докато ме намерил скрита в празно буре пред пивоварната. Не си спомням нищо от тази случка. Предполагам, че това е за предпочитане.