Бунтът на кралицата [bg]

— Ако отправям молба в залата на кралския дворец, лорд Аленах ще присъства ли?

Прошарените вежди на Лиъм се повдигнаха, но той най-сетне разбра каква беше посоката на плановете ми:

— Да. Лорд Аленах е съветник на Ланън. Стои от лявата страна на трона, чува всичко, отправено към краля. Кралските аудиенции се провеждат всеки четвъртък.

— Значи пристигам в четвъртък — казах, осмелявайки се да погледна Журден. Гледаше ме почти кръвнишки. — Изричам името ти пред краля и лорд Аленах. Лорд Аленах няма да може да устои да ми предложи убежище, докато те чакам да прекосиш канала, тъй като двамата сте заклети врагове. Лордът ме отвежда в Дамхан. — Плъзнах пионката си натам, където замъкът се намираше досами гората, до черната пешка. — Аз намирам камъка. МакКуин и Люк — казах и изкарах напред една лилава пионка, като я придвижих през водата — прекосяват канала и пристигат в Лионес. На този етап всички сме в Мевана, готови да щурмуваме замъка.

— А ако Ланън те убие на място, Амадин? — запита настойчиво приемният ми баща. — Защото в мига щом моето име излети от устата ти, той ще поиска да те обезглави.

— Мисля, че това, което Амадин казва, е истина, милорд — обади се предпазливо Лиъм. — Права е, когато казва, че лорд Аленах — който е победил вашата династия и народа ви — ще трябва да я подслони, докато пристигнете. И макар че Ланън напоследък е обсебен от страхове, той не извършва убийство, докато Аленах не даде благословията си за това.

— Значи залагаме на вероятността Аленах да е в милостиво настроение? — избълва Люк.

— Залагаме на факта, че Ланън и Аленах ще бъдат толкова погълнати от безразсъдното завръщане на МакКуин, че изобщо няма да забележат как Кавана и Морган ще дойдат — казах, опитвайки се да прикрия въодушевлението в гласа ми.

— Това има и друго предимство — обади се Хектор Лорент, приковал поглед върху пионките, които бях подредила. — Ако Амадин съобщи името на МакКуин в двора, вестта за завръщането му ще се разпространи като горски пожар. А на нас ни е нужно хората ни да бъдат нащрек, да въстанат светкавично.

— Да, милорд — съгласи се Лиъм с кимване. — А вашите Домове са разпръснати от двайсет и пет години. Аленах надви дома на МакКуин, Бърк завзе този на Морган, а Ланън, разбира се, завзе дома на Кавана. Вашите земи са разделени, вашите мъже и жени — разпръснати. Но ако само чуят името на МакКуин изречено отново… това ще бъде като искра, която подпалва сухо пасище.

Приемният ми баща изпъшка, знаейки, че това беше много добър довод в полза на плана ми. Покри лице и се облегна назад, сякаш последното нещо, което искаше да направи, бе да го признае. Последната дума не беше негова, а на кралицата.

— След като всички се върнем у дома — проговори Хектор Лорент, приковал поглед върху картата. — Свикваме хората си и се събираме при Мистуд. Оттам щурмуваме замъка.

При звука на това име настроението в стаята се промени. Хвърлих поглед към картата, търсейки мястото, за което говореше той. Най-накрая го открих; тънка гориста ивица на границата между земите на Морган, МакКуин и Аленах; гора, издигаща се в сянката на кралския замък.