Игра на духове [bg]

57.

Мадлин пристигна последна в дома на семейство Бъкнър. Минаваше седем вечерта. Докара я синът ѝ, Стивън Лий, но Дейвид Фериър не беше наблизо да ги види. Жена му вече беше заявила, че ѝ е писнало от глупостите му тази вечер - и всички вечери в близко бъдеще, - и го беше принудила да отиде при нея в кухнята, за да изиграят няколко ожесточени рунда на джин руми17, смекчени само от двете чаши истински джин. Затворената врата и прозорците, гледащи към задния двор, не даваха никакъв шанс на Фериър да следи случващото се в дома на Бъкнърови.

Мадлин беше на практика матриархът на Братята. В рода имаше и по-възрастни от нея, но те можеха само да ядат, да спят и от време на време, но невинаги, да стигат навреме до тоалетната. Мадлин беше на седемдесет и шест, но изглеждаше с десет години по-млада. Беше слаба и висока и харесваше някакъв загадъчен френски парфюм, който напомняше на Кърк на умрели кабаретни артистки.

Мадлин още виждаше духовете, но откакто Сали излезе на преден план, вече не ѝ се случваше толкова често. Стивън Лий, единственото ѝ дете, дебел и лъскав като статуетка на Буда, така и не се беше оженил, оставайки изцяло предан на майка си. Повечето хора смятаха, че когато Мадлин се спомине, заедно с нея ще трябва да погребат и него, жив или мъртъв.

Когато пристигнаха, Кърк беше в мазето и се фукаше с мазилката си на Самнър, който работеше в строителството. Самнър си помисли, че е цяло чудо, че цялата къща не се е стоварила върху главите им, ако това беше върхът на майсторските му умения, но се постара да запази мнението си за себе си. Реши обаче да каже нещо по въпроса на Сали на тръгване, ако ще и само да намекне, че би било добре всички инструменти на Кърк загадъчно да изчезнат и повече да не се намерят.

Самнър пиеше бира, Кърк караше на безалкохолни. Беше прихванал някои баптистки идиотии, помисли си Самнър. Всички си имаха начини да се сливат с общността - доброволен труд, участие в патрули, Ротари клуб и прочее, - а Кърк и Сали от самото начало предпочитаха църквите. Едно беше да ги използват като прикритие, но съвсем друго да приемат сериозно думите им. Това нямаше да им помогне. Нямаше да им донесе спасение.