Нашите предци [bg]

Аз бях още твърде малък, а Козимо имаше приятели само сред неграмотните слоеве и затова своята нужда да коментира откритията, които правеше чрез книгите, той задоволяваше, като затрупваше с въпроси и обяснения стария наставник. Известно е, че абатът по природа беше отстъпчив и обичаше да се нагажда. Това произлизаше от неговото убеждение, че всичко е суета. Козимо се възползва от това и отношението между ученик и учител се преобърна. Сега Козимо беше учител, а Фошлафльор ученик. И моят брат доби такъв авторитет, че влачеше след себе си треперещия старец при своите пътешествия по дърветата. Веднъж го застави да прекара цял следобед с провиснали крака на един клон на индийския кестен в градината на Ондарива, за да съзерцава редките растения и залеза, който се отразяваше в басейна с водните лилии, като в същото време разсъждаваха за монархиите и републиките, за същността и истинността на различните религии, за китайските ритуали, за лисабонското земетресение, за Лайденската стъкленица[39], за сенсуализма.

Веднъж трябваше да си взема урока по гръцки и не можех да намеря наставника. Цялото семейство се вдигна под тревога. Претърсиха околностите, дори провериха рибарника, като се страхуваха, че поради разсеяност е паднал и се е удавил. Върна се вечерта, като се оплака от лумбаго, което бе получил, седейки часове в неудобна поза.

Но не бива да се забравя, че у стария янсенист нагласата за безропотно приемане на нещата се редуваше с подеми на изначалната му страст към духовна строгост. И ако, докато беше разсеян и сговорчив, възприемаше без съпротива каквато и да било нова или скандална идея, като например за равенството на хората пред закона или за непокварената природа на диваците, или пък за вредата от суеверията, то едва четвърт час по-късно, обзет от пристъп на суровост и непреклонност, се вживяваше в тези доскоро така лековато възприемани идеи и влагаше в тях цялата си потребност от праволинейност и морална строгост. Тогава в устата му задълженията на свободните и равнопоставени граждани или добродетелите на онези, които почитат природната религия, се превръщаха в правила на безжалостна дисциплина, в елементи от фанатична вяра. Извън тях той съзираше единствено мрачна картина на разложение и всички нови философи бяха твърде меки и повърхностни в разобличаването на злото, а пътят към съвършенството, макар и мъчен, не допускаше компромиси или увъртане.

При тези внезапни изблици на абата Козимо не се осмеляваше да каже и дума от страх, че тя ще бъде санкционирана като непоследователна и неправолинейна, и процъфтяващият свят, който се опитваше да гради в мислите си, пресъхваше пред очите му като каменно гробище. За щастие, абатът бързо се изморяваше от подобно натоварване на волята и замлъкваше изтощен, сякаш оголването на всяко понятие и свеждането му до дълбоката му същина го предаваше в плен на размити и нетленни сенки: примигваше, въздъхваше, от въздишка преминаваше в прозявка и наново изпадаше в нирвана.