Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 163
Перейти на страницу:

Сега той отиваше да търси абат Фошлафльор, за да вземе от него урок, да получи обяснения за Тацит и Овидий, за небесните тела и химическите закони. Ала освен малкото граматика и богословие, които знаеше, старият свещеник тънеше в море от съмнения и неосведоменост. При въпросите на ученика разперваше ръце, вдигаше очи към небето.

— Monsieur l’Abbé, колко жени е разрешено да имаш в Персия? Monsieur l’Abbé, кой е викарият на Савоя? Monsieur l’Abbé, можете ли да ми обясните класификацията на Линей?

— Alors… Voyons… Maintenant…[33] — започваше абатът, после се объркваше и не продължаваше. Ала Козимо, който поглъщаше книги от всякакъв вид и половината от времето си прекарваше в четене, а другата половина — да ловува, за да плаща сметките си при книжаря Орбеке, винаги беше зареден с нещо ново за разказване. Разказваше за Русо[34], който се разхождал да събира редки растения из горите на Швейцария, за Бенджамин Франклин[35], който улавял светкавиците с хвърчила, за барон Дьо Лаонтан, който живеел сред индианците в Америка.

Старият Фошлафльор надаваше ухо на тия слова с учудено внимание, не зная дали поради истински интерес или поради облекчението, което изпитваше от обстоятелството, че не той трябваше да обучава. Кимаше с глава и всеки път, когато Козимо го питаше: „А знаете ли, че…?“, отвръщаше: „Non! Dites-le moi![36]“, а след като чуеше обяснението, възкликваше: „Tiens! Mais c’est épatant![37]“, или пък: „Mon Dieu![38]“, което можеше да означава както възхита и ликуваща радост пред новите проявления на величието на Твореца, които в този миг му се разкриваха, така и съжаление и огорчение пред лицето на вездесъщото Зло, което в разни одеяния неотвратимо властва над света.

Аз бях още твърде малък, а Козимо имаше приятели само сред неграмотните слоеве и затова своята нужда да коментира откритията, които правеше чрез книгите, той задоволяваше, като затрупваше с въпроси и обяснения стария наставник. Известно е, че абатът по природа беше отстъпчив и обичаше да се нагажда. Това произлизаше от неговото убеждение, че всичко е суета. Козимо се възползва от това и отношението между ученик и учител се преобърна. Сега Козимо беше учител, а Фошлафльор ученик. И моят брат доби такъв авторитет, че влачеше след себе си треперещия старец при своите пътешествия по дърветата. Веднъж го застави да прекара цял следобед с провиснали крака на един клон на индийския кестен в градината на Ондарива, за да съзерцава редките растения и залеза, който се отразяваше в басейна с водните лилии, като в същото време разсъждаваха за монархиите и републиките, за същността и истинността на различните религии, за китайските ритуали, за лисабонското земетресение, за Лайденската стъкленица[39], за сенсуализма.

Веднъж трябваше да си взема урока по гръцки и не можех да намеря наставника. Цялото семейство се вдигна под тревога. Претърсиха околностите, дори провериха рибарника, като се страхуваха, че поради разсеяност е паднал и се е удавил. Върна се вечерта, като се оплака от лумбаго, което бе получил, седейки часове в неудобна поза.

Но не бива да се забравя, че у стария янсенист нагласата за безропотно приемане на нещата се редуваше с подеми на изначалната му страст към духовна строгост. И ако, докато беше разсеян и сговорчив, възприемаше без съпротива каквато и да било нова или скандална идея, като например за равенството на хората пред закона или за непокварената природа на диваците, или пък за вредата от суеверията, то едва четвърт час по-късно, обзет от пристъп на суровост и непреклонност, се вживяваше в тези доскоро така лековато възприемани идеи и влагаше в тях цялата си потребност от праволинейност и морална строгост. Тогава в устата му задълженията на свободните и равнопоставени граждани или добродетелите на онези, които почитат природната религия, се превръщаха в правила на безжалостна дисциплина, в елементи от фанатична вяра. Извън тях той съзираше единствено мрачна картина на разложение и всички нови философи бяха твърде меки и повърхностни в разобличаването на злото, а пътят към съвършенството, макар и мъчен, не допускаше компромиси или увъртане.

При тези внезапни изблици на абата Козимо не се осмеляваше да каже и дума от страх, че тя ще бъде санкционирана като непоследователна и неправолинейна, и процъфтяващият свят, който се опитваше да гради в мислите си, пресъхваше пред очите му като каменно гробище. За щастие, абатът бързо се изморяваше от подобно натоварване на волята и замлъкваше изтощен, сякаш оголването на всяко понятие и свеждането му до дълбоката му същина го предаваше в плен на размити и нетленни сенки: примигваше, въздъхваше, от въздишка преминаваше в прозявка и наново изпадаше в нирвана.

вернуться

33

Alors… Voyons… Maintenant… (Фр.) — Е… Да видим… Хайде сега… — Б. пр.

вернуться

34

Жан-Жак Русо (1712–1778) — представител на френското Просвещение. — Б. пр.

вернуться

35

Бенджамин Франклин (1706–1790) — американски политически деец, публицист, учен. — Б. пр.

вернуться

36

Non! Dites-le moi! (Фр.) — Не, кажете ми! — Б. пр.

вернуться

37

Tiens! Mais c’est épatant! (Фр.) — Я виж ти! Но това е изумително! — Б. пр.

вернуться

38

Mon Dieu! (Фр.) — Боже мой! — Б. пр.

вернуться

39

Лайденска стъкленица — експериментален уред (впоследствие се оказва първият изобретен кондензатор), който съхранява статично електричество в стъкленица. — Б. р.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)