Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 163
Перейти на страницу:

Естествено, винаги внимаваше при кастренето и при разреждането на гората да служи не само на интереса на собственика на дървото, но и на личния си интерес — интереса на пътник, който изпитва необходимостта да прави все по-проходими своите пътища. Затова постъпваше тъй, че клоните, които му служеха за мост между две дървета, винаги да остават невредими и да добиват сила за сметка на другите. Така с майсторлъка си той допринасяше природата на Омброза, която и без това го беше приела ласкаво, да става все по-благосклонна към него, грижовен едновременно към ближния, природата и сам към себе си. Възползва се от предимствата на този благоразумен начин на действие в по-късната си възраст, когато благодарение на формата на дърветата смогваше да компенсира загубата на сили. После поради прииждането на по-неразумни поколения, недалновидни и алчни, на хора незагрижени за нищо, дори за себе си, всичко се промени. Няма вече да има друг Козимо, който да се придвижва по дърветата.

XIV

Ако броят на Козимовите приятели растеше, в същото време той си създаваше и неприятели. Скитниците от гората например бяха зле настроени след приобщаването на Джан дей Бруги към благонравното четиво и последвалото му сгромолясване. Една нощ брат ми спеше в своя мях, закачен на един ясен в гората. Събуди го лаят на дакела. Отвори очи, видя светлина отдолу. Точно в подножието на дървото гореше огън и пламъците вече ближеха стеблото.

Пожар в гората! Кой го бе запалил? Козимо беше съвсем сигурен, че не е докосвал огнивото тази вечер. Значи, това беше лукав ход на ония злосторници! Бяха решили да запалят гората, за да плячкосат дървен материал и в същото време да направят тъй, че вината да падне върху Козимо. И не само това, но и да го изгорят жив.

В първия миг Козимо не се замисли за опасността, която го заплашваше тъй отблизо. Разтревожи се единствено, че безкрайното царство, пълно със само негови пътища и убежища, може да бъде разрушено. Именно това го накара да се ужаси. Отимо Масимо вече бягаше надалеч, за да не изгори, и току се обръщаше от време на време да излае отчаяно. Пожарът се разпространяваше из храсталаците.

Козимо не загуби присъствие на духа. На ясена, където беше неговото убежище, той бе пренесъл, както винаги правеше, много неща. Между тях имаше бъчвичка, пълна с разхладително ечемично питие, за да утолява лятната си жажда. Изкачи се до бъчвичката. През клоните на ясена пробягваха уплашени катерици и прилепи. От гнездата излитаха птици. Сграбчи бъчвичката и се готвеше да развие чепа, за да облее стеблото на ясена и да го спаси от пламъците, когато забеляза, че пожарът вече се разпростира по тревата, по сухите листа, по дребните трънаци и скоро ще обхване всички околни дървета. Реши да рискува: „Нека ясенът изгори! Ще обуздая пожара, ако с тази течност успея да наквася земята наоколо, където пламъците още не са достигнали!“. И като извади чепа на бъчвичката, с въртеливи и вълнообразни движения насочи струята към най-външните огнени езици по земята и взе да ги гаси. Тъй огънят в долната част на гората бе заобиколен от обръч мокра трева и листа и не можа да се разнесе.

От върха на ясена Козимо скочи върху близък бук тъкмо навреме. Изгорелият в основата си дънер се свлече и образува клада. Безпомощно цвърчаха катерички.

Щеше ли пожарът да се ограничи дотук? Рояк искри и пламъчета се пръскаха наоколо и навярно ненадеждната преграда от мокри листа нямаше да му попречи да се разпростре.

— Пожар! Пожар! — почна да вика Козимо с всички сили. — Пожаааар!

— Какво има, кой вика? — отговориха различни гласове.

Недалеч от това място имаше яма за приготвяне на дървени въглища. Група въглищари, негови приятели, спяха наблизо в една барака.

— Пожааар! Тревогааа!

След малко цялата планина заехтя от викове. Разпръснатите из гората въглищари си съобщаваха нещо един на друг на своя неразбираем диалект. Започнаха да притичват от всички страни. Пожарът беше укротен.

Този пръв предумишлен пожар, истински атентат срещу неговия живот, би трябвало да послужи като предупреждение за Козимо да се държи по-настрана от гората. Вместо това той започна да се тревожи и да мисли как да се предпази гората изобщо от пожари. Годината беше сушава, летните жеги — изключителни. В крайбрежните гори към Прованс от една седмица гореше огромен пожар. Нощем се забелязваха високи сияния над планината, сякаш бяха остатък от залеза. Въздухът беше сух, дърветата и храсталаците сред зноя се бяха превърнали на прахан. Изглежда, че ветровете гонеха пламъците към нашите места, а много вероятно бе и още преди това да избухне и тук случаен или преднамерен пожар, да се свърже с другия и тъй цялото крайбрежие да пламне подобно клада. Омброза живееше зашеметена от надвисналата опасност като крепост със сламен покрив, нападната от неприятели подпалвачи. Сякаш и небето изпращаше огнена заплаха. Всяка нощ падащи звезди нагъсто пресичаха небосвода и всички чакаха да се стоварят върху нас.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)