Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Голатор Лазгия кимна.

— Точно така.

В очите и проблесна пламъче, предназначено за него. Той не посмя да поиска повече обяснения, но чувстваше, че помежду им има много общи неща.

Декерет напълни чашите още веднъж и си позволи да поеме риска на една спокойна, уверена усмивка.

— А ти за да се пречистиш ли дойде? — попита го тя.

— Да.

Тя посочи избуялата растителност, празните бутилки, скъпите прибори, полуизядените деликатеси и каза:

— Значи започваш зле.

— Уважаема милейди, тази вечеря не влизаше в плановете ми.

— Нито пък в моите. Но Божественият предлага, а ние приемаме — нали така? — Тя се наведе към него. — Какво ще предприемеш сега? Пътуването до Нату Горвину?

— Струва ми се доста дълго пътуване.

— Тогава направи каквото ти казвам. Остани в Толагхай докато ти омръзне, след това се върни в Кхинтор и предай доклада си — така ще е най-добре за всички.

— Не. Трябва да вляза във вътрешността.

На лицето и се появи подигравателно изражение.

— Каква самоотверженост! И как ще го направиш? Казах ти, че пътищата оттук за затворени.

— Спомена пътя през прохода Кхулаг… Това, че не се използва не е толкова опасно, колкото пясъчните бури или бандите променящи се. Може би ще мога да наема водач, който да ме преведе оттам.

— През пустинята?

— Щом се налага.

— Пустинята е обладана от духове — каза тя небрежно. — Забрави тази идея. Повикай келнера. Свършило е виното ни.

— Струва ми се, че пих достатъчно, милейди.

— Тогава ела — ще отидем на друго място.

Излизането от хладната градина навън в сухия, горещ нощен въздух на улицата му подейства като шок, но те веднага се качиха във флотера и не след дълго пристигнаха в друга градина — този път в двора на официалната и резиденция. Имаше и басейн. Тук нямаше климатични машини за въздуха, но Голатор Лазгия разполагаше с друга възможност — тя се измъкна от роклята си и влезе в басейна. Стройното и, гъвкаво тяло проблесна за миг в светлината, след това тя се гмурна, плъзна се под повърхността, почти без да се чуе плисък на вода, и му махна да я последва.

Малко по-късно започнаха да се прегръщат на една морава от окосена мека трева с широки листа. Това беше колкото правене на любов, толкова и борба — тя го стискаше с дългите си мускулести крака, опитваше се да хване ръцете му, търкаляше се заедно с него, а той се чудеше на силата и и на игривата жестокост на движенията и. Но когато престанаха да се проучват един-друг, движенията им станаха по-хармонични. Тази нощ беше изтощителна, почти без сън.