Когато си ядосан, брой до четири; когато си много ядосан — ругай.
(МАРК ТВЕН)
— Добре ли се справям? — попита леко поомекна-лият Луис, когато, пет минути след предварителния разпит двамата с Морс седяха в столовата и пиеха кафе.
— Много добре, много добре — каза Морс. — Но отсега нататък трябва да внимаваме, защото наближаваме несигурен терен — искам да кажа, че ще бъде трудно да се докажат едно-две неща. Така че, нека набързо да обобщим нещата. Да започнем отначало — „План едно“, да го наречем. В онзи ден Бауман проследява жена си до Дайъмънд Клоуз и по-късно я поставя пред свършен факт. Тя и без това е вече отчаяна и се съгласява с измисления от него необичаен план. Както видяхме, той измисля номера с фалшивия адрес и прави резервация за двама за Новогодишното тържество в Хотел „Хауърд“. Тя казва на Уилкинс, че съпругът й е заминал на някакъв курс и че те могат да бъдат цялото време заедно, при което той подскача от радост. Щом успява да се настани в хотела, тя се обажда на Уилкинс — още не сме проверили това, Луис — за да му каже номера на стаята и скоро двамата прекарват един щастлив час между чаршафите. После и двамата се приготвят за маскарада — за което тя вече е казала на Уилкинс и с което той се е съгласил. Ако не е бил съгласен, Луис, планът е нямало да може да се изпълни. Към седем часа тя измисля някакво извинение, за да излезе и тогава дава ключа на самия Бауман, който е чакал някъде близо до пристройката и който е бил маскиран в съвсем същите дрехи като Уилкинс. Е, Уилкинс е по-силен, предполагам, отколкото Бауман въобще някога е бил, и аз мисля, че Бауман едва ли е рискувал всичко да се превърне в сбиване — вероятно е носел нож или револвер, или нещо подобно. След деянието започва втората част от измамата. Те би трябвало да изчезнат веднага, но това би било твърде рисковано — някой веднага би открил трупа, обезпокоен, че „семейство Балард“ не са на празненството. Пък и не рискували да ги разпознаят: през цялата вечер и двамата са маскирани — неговото лице било начернено, а тя носела покривало; единственият път, когато момичето на рецепцията е видяла Маргарет Бауман, тя е била увита в шал и забрадка, с чифт тъмни скиорски очила, това поне знаем. Луис кимна.
— Това е бил първоначалният план — и вероятно е било почти така, както го описах, Луис; в противен случай би било невъзможно да се обяснят някои неща — например, че Бауман е написал до жена си писмо, което би осигурило прилично алиби и на двамата, ако се случи най-лошото. Планът не бил лош — освен по отношение на нещо много важно. Бауман е научил вече твърде много неща за Уилкинс, но не достатъчно много. Преди всичко, той не е знаел, че Уилкинс започва да упражнява все по-голямо влияние върху жена му и че тя е станала така зависима от него в сексуално и емоционално отношение, че в един момент осъзнава, че предпочита именно съпругът й, Том Бауман, а не любовникът й, да изчезне от живота й завинаги. Може би Бауман е бил така обзет от манията за отмъщение, че тя е видяла, вероятно за пръв път, какъв жесток и нечестен човек е той. Но, каквато и да е причината, в едно можем да бъдем сигурни: тя е казала на Уилкинс за техния план. Сега не е необходимо да сте гений — и аз не мисля, че Уилкинс е гений — за да забележите почти невероятната възможност: планът може да се осъществи така, както Бауман го е замислил — точно така! — но само докато Бауман влезе в стаята. Там Уилкинс ще го чака зад вратата с бутилка, или каквото е необходимо там, за да му размаже тила.
— Челото, сър — измърмори Луис, колкото да се запази достоверността на неофициалния доклад.
— Е, така е станало, Луис; и сега влиза в действие „План две“. След като е убил Бауман, Уилкинс бил готов да отиде на празненството, облечен в съвсем същите чуждоземски дрехи, в които ще бъде намерен трупа. Двамата мъже са били почти еднакви на ръст и килограми и всички щели да бъдат единодушни, че мъжът в карибския костюм на празненството и намереният по-късно убит човек в Пристройка 3 са едно и също лице. Почти е сигурно — и всъщност точно така става — че трупът щял да бъде открит късно на следващия ден. И ако отоплението е изключено — както е било — а прозорецът е оставен полуотворен — както е било — всеки по-предпазлив циркаджия, от типа на Макс би определил времето на смъртта повече от уклончиво поради необичайната температура на стаята. Аз самият не съм сигурен дали не е било по-добре да пуснат отоплението с пълна сила и да затворят прозорците. Но при това положение Уилкинс очевидно е искал да остави впечатлението, че убийството е извършено възможно най-късно. Така ли е?
