Поздрави от рая

— Все пак, не мога да разбера защо, сър.

— Ще разбереш. Вярвай!

Обаче Луис като че ли не бе изпълнен с вяра.

— Става прекалено сложно за мен, сър. Непрекъснато забравям кой се е маскирал и кой кого е искал да убие…

— „Кого“, Луис. Граматиката ви е лоша като на мис Джонстън.

— Вие сигурен ли сте, че той е убиецът? — Уилкинс?

— Този случай е приключен, синко! Остават още една-две дреболии…

— Възразявате ли, ако отново разгледаме едно-две неща?

— Не мога да обяснявам по-ясно, нали разбирате?

— Вие казвате, че Уилкинс е искал да изглежда, като че ли убийството е станало възможно най-късно. Но аз не виждам смисъл в това. Това не му осигурява алиби, нали? Искам да кажа, какво значение има дали Бауман е убит в седем часа или след полунощ? Уилкинс и Маргарет Бауман са били там през цялото време, не е ли така?

— Да! Но кой е казал, че имат алиби? Аз не съм споменавал за алиби. Само казвам, че Уилкинс е имал основание да се опитва да заблуди всички и да ги накара да повярват, че убийството е извършено след празненството. Това поне е очевидно, нали?

— Но ако за момент се върнем назад, не мислите ли, че в първоначалния план на Бауман — „План едно“, както вие го наричате — не би било по-смислено да се извърши убийството, тоест, да се убие Уилкинс, а след това по най-бързия начин да се изчезне от мястото? С малко повече късмет никой не би заподозрял семейна двойка от Чипинг Нортън — дори ако тялото е открито съвсем скоро след това.

Морс кимна, но бе очевидно недоволен.

— Съгласен съм с вас. Но все пак трябва да обясним, как е станало така, че Бауман е намерен облечен в съвсем същите дрехи, с които е бил Уилкинс по време на маскарада. Не разбирате ли това, Луис? Трябва да обясним фактите! А аз отказвам да повярвам, че някой е могъл да преоблече Бауман в тези одежди, след като е бил убит.