Поздрави от рая
- Автор: Декстър Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвияна Петрешкова-Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Поздрави от рая». Краткое содержание книги:
Главният инспектор Морс рядко позволяваше да бъде въвлечен в новогодишни празненства. За него разследването на убийството в празнично украсения хотел бе нещо необичайно.
Начинът, по който бе извършено престъплението, съответстваше на случая.
Трупът бе в маскараден костюм. А почти сигурно бе, че гостите на хотела не са се регистрирали с истинските си имена…
Морс се замисли за трета чаша бира; но до единадесет оставаха само още няколко минути и той реши да се прибира — само няколко минути пеша по Карлтън Роуд, а после още малко по Бенбъри Роуд, до ергенския му апартамент. Но впоследствие нещо го отклони от решимостта му и наистина си поръча още една бира, голямо уиски „Белс“ и пакет обикновени бисквити.
В единадесет и двадесет той бе единственият, останал в бара, и младият барман, който забърсваше масите, му подсказа, че трябва да довърши питието си и да си отива: имало случаи (както Морс научи) полицията да извършва проверки за пийнали посетители след музикалните развлечения.
Когато си тръгваше, Морс видя „Калипсо квартет“, които опаковаха лъскавите си барабани и разни други карибски музикални инструменти и ги товареха в един стар и многократно удрян „Дормобил“. И внезапно Морс спря. Той застина на мястото си. Спря като вцепенен, взирайки се в човека, който тъкмо бе затворил задната врата на колата и който бавно се поклащаше към мястото на шофьора. Дори и в тази мразовита нощ този човек бе облечен само с кървавочервена риза е отворена яка, под която се очертаваше слабоватото му тяло; на главата си имаше торбеста шапка в черно и бяло, която позволяваше да се видят само сплетените му къдрици, украсени е мъниста; те висяха от двете страни на лицето му, подобно на змиите, които едно време са украсявали като венец главата на Горгоната с каменните очи.
— Добре ли сте, човече? — попита цветнокожият музикант, вдигайки и двете си ръце в знак на престорена загриженост за някой, който си е пийнал повечко. И Морс забеляза ръцете му — бяха почти като ръцете на бял човек, сякаш когато бе стигнал до дланите, Всемогъщият като че ли си е бил свършил боята.
Морс кимна, а на лицето му се изписа глуповата и блажена усмивка, каквато рядко бяха виждали на това място; позволяваше си я само когато слушаше любовния дует от Първо действие на Die Walkuere.
Морс не биваше (той го знаеше!) да остави нещата така. Но клепачите му натежаваха върху бодящите го очи, докато се връщаше към апартамента си; независимо от въодушевлението си, бяха му останали малко сили, както и малко апетит за нещо друго този ден. Но преди да се хвърли на бленуваното легло, той позвъни в дома на Луис и настоя мисис Луис (все още будна) да събуди съпруга си (който спеше вече цял час), за да разменят няколко бързи думи, преди 7-ми януари да отиде към безкрайния си завършек. И, когато, след кратък монолог от страна на Морс, изтощеният мозък на Луис го накара да остави слушалката, той също знаеше самоличността на човека, който в Новогодишната нощ се бе прибрал в Пристройката на Хотел „Хауърд“ с Хелън Смит от едната си страна и Филипа Палмър от другата.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Сряда, 8-ми януари, преди обяд
Бракът е сделка и някой трябва да понесе евентуалните загуби от тази сделка.