Поздрави от рая

— Лондон. Е, и?

— Лондон? Наистина ли? (Луис говореше така, като че ли предварително знаеше отговорите.) — Много хора от цялата страна ходят на разпродажбите в Лондон, нали? Искам да кажа отвсякъде — от Оксфорд, да речем — може някой да отиде на януарските разпродажби и да пусне писмото в някоя пощенска кутия до Падингтън.

Морс се намръщи.

— Какво точно се опитвате да ми кажете, Луис?

— Само се питах, дали имате представа кой ви е написал това писмо, това е всичко.

Ръката на Морс бе на дръжката.

— Вижте, Луис! Нали знаете каква е разликата между нас? Вие не използвате достатъчно очите си! Ако го правехте — и ако го бяхте направили напоследък — щяхте съвсем точно да знаете кой е написал писмото.

— Да?

— Да! И става така, Луис — след като така Неочаквано проявявате такъв интерес към личните ми дела — че довечера аз ще заведа точно тази дама, която ми е написала писмото на едно прекрасно място. Ако не възразявате, разбира се.

— Къде ще я водите, сър?

— Ако искате да знаете, ще ходим в Хотел „Спрингс“, близо до Уолингфорд.

— Казват, че било доста скъпо място, сър.

— Ще делим сметката наполовина — надявам се, че това поне разбирате? — Морс намигна щастливо на Луис и излезе.

Луис също се усмихваше щастливо, когато позвъни на жена си и й каза, че скоро се прибира.