Поздрави от рая
- Автор: Декстър Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвияна Петрешкова-Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Поздрави от рая». Краткое содержание книги:
Главният инспектор Морс рядко позволяваше да бъде въвлечен в новогодишни празненства. За него разследването на убийството в празнично украсения хотел бе нещо необичайно.
Начинът, по който бе извършено престъплението, съответстваше на случая.
Трупът бе в маскараден костюм. А почти сигурно бе, че гостите на хотела не са се регистрирали с истинските си имена…
Едно семейство на средна възраст стоеше и чакаше да си плати; и когато Сара отиде и донесе сметката им от малката стая зад рецепцията, Луис се наведе и успя да види заглавието на книгата, в която тя се бе зачела: „МИЛГЕЙТ: Томас Харди — Биография“.
След като сметката бе уредена, Сара се върна на мястото си и каза на Луис това, което си бе спомнила още. Беше странно, въпреки че сега не изглеждаше толкова важно. Една жена се беше обадила по телефона и бе попитала какво ще бъде Новогодишното меню: това бе всичко. Доколкото си спомняше, този малък инцидент се бе случил предишния понеделник — тоест на 30-ти декември.
Знаейки колко доволен ще бъде Морс от това, че предположението му се е потвърдило, Луис се канеше да запише показанията на Сара Джонстън, когато усети, че до него стои една извънредно привлекателна брюнетка, която премести тежестта на приятно закръглената си фигура от единия си крак, обут в черен чорап, на другия.
— Мога ли да получа сметката си, моля? — попита тя.
Въпреки че силният й Бирмингамски акцент далеч не бе небесна музика, Луис се хвана, че я зяпа, прикован от нейното очарование.
Един глас прошепна в ушите му, съвсем неочаквано: „Свалете похотливия си поглед от нея, Луис!“
— Благодаря ви много, мис Аркрайт! — каза Сара Джонстън, когато жената се обърна и излезе, хвърляйки кратък, но не особено заинтересован поглед към мъжа, който току-що бе влязъл.
— Добро утро, мис Джонстън! — каза Морс.
— О, здравейте! — в поздрава й нямаше нищо, което можеше да се изтълкува като радост от появата на Морс.
— Това ли е тя? — попита Морс, посочвайки след излязлата красавица. — Онази, която трябваше да пристигне на Нова година?
— Да!
— Добре! Добре! — каза Морс, като изглеждаше извънредно доволен от себе си и от живота като цяло; и доста доволен от гледката на мис Дорис Аркрайт в частност. — Бихте ли помолили мисис Биниън да дойде на рецепцията, мис Джонстън? Има нещо важно…
— Боя се, че тя не е тук. Отиде в Лийдз. Щеше да ходи там за Нова година, но…
— Наистина ли? Колко интересно! Е, благодаря ви много, мис Джонстън. Хайде, Луис. Много работа ни предстои.
— Мис Джонстън си е спомнила нещо — започна Луис.
— Забравете за минута! Сега имаме много по-важни неща! Довиждане, мис Джонстън!
Морс все още се усмихваше самодоволно, когато за последен път двамата мъже излязоха от Хотел „Хауърд“.
След час арестуваха един мъж в дома му в югоизточната част на Оксфорд. Този път не се виждаха извадени пистолети, а въпросният мъж, охраняван от сержант Луис от Оксфордския криминален отдел на полицията, не оказа никаква съпротива.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Сряда, 8-ми януари, по обяд
Любителите на пътешествията по въздуха намират, че е весело да висят, балансирайки между илюзията за безсмъртието и факта на смъртта.