Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
След това започна да брои наум.
— Едно, две, три, четири, деветстотин четиридесет и две, осем, девет, дванадесет.
Човекът започна да мига, после разтърси глава, сякаш искаше да се освободи от нещо.
— Деветнадесет, осемдесет и четири, две, четири, шест, петдесет и две.
Коман го погледна с нескрита омраза.
— Забавно ли ти е? — попита го сухо Алтал и продължи да брои. — Единадесет милиона и четвърт, тринадесет, деветдесет и седем цяло и седем осми, четиридесет и три…
Коман си тръгна, като мърмореше нещо под носа си.
— Радвам се, че успяхме да си поговорим, приятелю — подвикна Алтал зад гърба му. — Вероятно скоро пак ще се срещнем.
— Дробите бяха наистина гениално хрумване — измърка весело гласът на Еми.
— Помислих, че това може да ти достави удоволствие.
— И как така успя да се сетиш?
Той вдигна рамене.
— Просто ми дойде наум. Сетих се, че щом целите числа го дразнят, то дробите направо ще го подлудят.
Спряха до една селска къща в покрайнините на Магу и Алтал купи една кротка кобила за Андина — въпреки уверенията на Еми, че девойката се е примирила с положението си, за всеки случай благоразумно реши да купи кон, който не може да тича прекалено бързо.
Напуснаха Перквейн и продължиха през хълмовете на Арум. Бейд и Андина яздеха един до друг и жрецът с кестенявите коси задели цели дни, за да й обясни защо снегът по върховете на арумските планини не се топи дори и през лятото. Учителите на Андина вероятно бяха вярвали прекалено в логиката, тъй като независимо от гледката на заснежените върхове тя продължи да обяснява на Бейд, че след като планините са по-близо до слънцето, то няма как в горната им част да не е по-топло.
След три дни подобни аргументи Бейд се отказа да спори.
В един прекрасен летен ден стигнаха долината, където се намираше замъкът на княз Алброн, и Алтал каза на Елиар:
— Гледай да не се задържаш прекалено дълго при майка си, Елиар. Нали знаеш вира до водопада?
— Разбира се. Там ходехме да плуваме — отвърна Елиар.
— Е, там ще спрем. Постарай се да се присъединиш към нас преди да се е стъмнило.
— Ще дойда навреме — обеща Елиар, после пришпори коня си и препусна към долината.
— Повече няма да го видим — каза Андина иронично.
— Защо мислиш така? — попита я Алтал.
— Защото ще избяга и ще се скрие.
— Не ми се вярва.
— Досега беше с нас само защото ти имаш някакъв контрол върху него. Той е убиец, а на убийците не трябва да се вярва. Отгоре на всичко му даде и ценния Нож, който ти е толкова необходим. Можеш да забравиш и него.
— Всичките ти страхове са неоснователни, Андина. Елиар е войник, а един войник изпълнява заповедите, които са му дадени. Ще бъде отново при нас преди да се е стъмнило, а колкото до Ножа, той е човекът, комуто е отредено да го съхранява. Просто иска да види майка си.
— Омръзна ми да слушам за майка му — сопна се Андина.
— Те са много близки, Андина — обади се Бейд. — Често съм разговарял с Елиар за нея. Баща му е бил убит в една война преди няколко години и сега Елиар е единственият, който издържа семейството. Бил е твърде млад, за да ходи на война, дори за арумец, обаче майка му се е нуждаела от войнишката му заплата. Колкото и странно да ти се стори, Елиар отишъл на война, за да засвидетелствува уважение към майка си и към паметта на баща си. Баща ти, за свое нещастие, се е озовал на пътя му тъкмо когато момчето е демонстрирало почитта си към родителите си. Нима ти не си била готова да направиш същото, като го убиеш, преди да се появи Алтал?
— Става дума за различни неща, Бейд — отвърна тя сърдито. — Баща ми беше владетел на Остос. Бащата на Елиар е бил прост войник.
— Наистина ли вярваш, че Елиар обича по-малко своите родители, отколкото ти — твоите? Всички почитаме родителите си, Андина. Знай, че един селянин или прост войник тачи родителите си и скърби за тях не по-малко от един благородник. Може би няма да е зле да се позамислиш върху думите ми преди да си произнесла следващата си тирада.
Спряха на бивак в еловата горичка до водопада. Андина прекара следобеда сама, седнала върху един пън и с поглед, втренчен в пенещите се води.
— Може би си засегнал някоя нежна струна в душата й, Бейд — каза Алтал. — Нашата малка владетелка може би преоценява някои от предубежденията си.
— Класовите различия са препятствие за разбирателството между хората, Алтал — каза Бейд. — Всичко, което пречи на това разбирателство, трябва да се отхвърли.
— Може би не трябва да споделяш тази своя мисъл с всекиго, Бейд — предупреди го Алтал. — Има среди, където тя никак няма да се хареса.