Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Добре, Еми, ще го направя — каза Алтал и погледна момчето. — Гер, имаш свободата да й отговориш. Подготви се добре обаче. Нашата мила Андина има много изразителен глас. И много силен.
— Какво искаш да кажеш? — попита Андина; гласът й се извиси с няколко октави.
— Много харесваме гласа ви, ваше величество — отговорни той. — Заслужава си обаче малко да поработите върху кресчендото. Не би било зле да опитате с дълбоко дишане. Да тренирате така гласа си, че да не преминава от шепот в писък с такава бързина. Ще стане много по-впечатляващ, след като се научите да го контролирате.
После се обърна към Гер.
— Ти имаш ли нещо да добавиш, момче?
— Искам само да й кажа, че изобщо не може да ме обиди с надутите си приказки — каза Гер и погледна Андина в очите. — Добре де, госпожа, хванали са ме от гората. Какво от това? Ако не ти харесвам, не ме гледай. Нямам майка и баща и съм облечен с парцали, защото нямам други дрехи. Това обаче не е твоя работа. Аз се чудя как да оцелея и нямам време да мисля за дрехи. Ако не ти харесвам, това е твой проблем.
— Отмести се, Алтал — каза властно Еми. — Трябва да свърша една работа.
Той почувствува как тя изтласква съзнанието му. Андина бе зяпнала от удивление.
— Никой не си позволява да разговаря така с мен!
— В лицето може и да не ти казват нищо — отвърна Гер. — Обаче ако си затвориш устата и от време на време слушаш какво говорят другите, може и да разбереш какво наистина мислят за теб. Ти обаче не искаш да научиш това, нали? Мен не са ме възпитавали в дворец като теб. Израснал съм на сметище и затова нямам възпитани обноски.
— Не съм длъжна да слушам това!
— Може и да не си длъжна, но няма да ти навреди! И аз като тебе дишам, а ти не си собственик на въздуха. Остави ме на мира, че ми става лошо, като те гледам!
Андина избяга.
— Ти ли направи това? — попита безмълвно Алтал.
— Разбира се — отвърна Еми. — Казах ти, че в такива случаи трябва да прибягвам до твоето посредничество. Гер ще се справи, Алтал… Няма да е зле обаче малко да го поизмиеш.
Останаха на мястото на старата кръчма на Набжор няколко дни, за да запознаят Гер с новото му положение. Момчето схващаше бързо и при други обстоятелства Алтал охотно щеше да го вземе за чирак, тъй като показваше големи заложби. Срещна известни трудности само докато убеди Гер в ползата от редовното къпане. С помощта на Еми Алтал набави нови дрехи за новобранеца и той вече престана да прилича на живо плашило.
Андина избягваше Гер с едва ли не религиозно усърдие. На четвъртия ден обаче се появи пред него с решителен израз и с ножица и гребен в ръце.
— На теб говоря! Сядай там, и то веднага! — каза тя и му посочи един пън.
— Какво ще ми правиш?
— Ще те подстрижа. Косата ти прилича на купа сено.
— Мога да я пригладя, ако това те дразни.
— Млъквай и сядай.
Гер погледна Алтал.
— Трябва ли да изпълнявам заповедите й?
— На твое място бих се подчинил. Важното е да има мир в семейството.
— Ти как можеш изобщо да гледаш през тази коса? — попита Андина, като стисна перчема, закриващ лицето на Гер. После започна да го подстригва с намръщено от съсредоточаване лице. По някакви неизвестни причини възприемаше работата си много сериозно.
Гер очевидно не бе свикнал да го стрижат, така че непрестанно мърдаше, а Андина го сгълчаваше. Сресва го и го подстригва близо час, като от време на време правеше крачка назад, за да огледа резултатите от труда си.
— Готово! — рече най-сетне и отряза едно непокорно косъмче. После погледна Алтал. — Какво ще кажеш?
— Чудесно — отвърна той.
— Та ти дори не го погледна!
Гласът й се извиси с една октава.
— Добре, добре. Ще го погледна. Не се сърди.
Рошавата коса на Гер сега бе старателно подстригана и сресана. Андина бе оголила челото му, а останалата част от косите на детето бе подстригана до яката му, както бе модно в Остос.
— Съвсем не е зле, ваше величество. Откъде усвоихте това умение? — попита Алтал.
— Подстригвах баща си. Видя ли несресана коса, започват да ме сърбят пръстите.
— Поне вече не прилича чак толкова на овчарско куче — отбеляза Бейд.
Андина стисна Гер за брадичката, погледна го право в очите и каза:
— Вече имаш съвсем друг вид, Гер. Вече си чист, с нови дрехи и нова прическа. Когато си играеш, внимавай да не се изцапаш.
— Ще внимавам, госпожо — отвърна Гер и я погледна почти стеснително. — Страшно сте красива — добави. — Съжалявам за онези неща, които ви наговорих.
— Вярвам ти — каза тя и му кимна. После го погали по косата и го целуна по бузата. — Хайде, Гер. Бягай да си играеш, обаче си пази косата и дрехите.