Изкуплението на Алтал

— Животът ми стана доста труден, откакто миналата година баща ми умря от препиване — каза Гер. — Вършех дребни услуги на Двени, който държи кръчма недалеч оттук. Той ми позволяваше да изяждам огризките от масата и да спя под един навес зад кръчмата. Кръчмата на Двени се посещава от много крадци и често слушам техните истории, но никога не задавам въпроси. В какво сгреших, когато се опитах да се промъкна във вашия бивак, господин Алтал?

— Някога не ти ли е идвало наум, че в такива случаи не трябва да вдигаш шум?

Момчето се оклюма.

— Мислех си, че всички сте заспали.

— И така да е, пак не трябваше да вдигаш толкова много шум. Стъпваше като пияна мечка.

— В такъв случай дали бихте могли да ми дадете някои полезни съвети? — попита обнадеждено Гер.

— Ще видим.

Гер имаше мръсна сплъстена и чорлава руса коса. Бе облечен в дрипи, които се бе опитал да позакърпи, но без особен успех. Дрехите му бяха мръсни. Лицето и ръцете му не бяха по-чисти.

— Ти нямаш ли роднини? — попита Елиар.

— И да имам, не ги познавам. Баща ми, преди да умре, вече много-много не помнеше. Нищо чудно и да е имал братя и сестри, обаче никога не ми е говорил за тях. Вечно беше пиян и не можеше да говори смислено.

— Какво знаеш за майка си?

— Не знам дали въобще съм имал майка.

Елиар леко се изкашля и попита:

— Не се ли чувствуваш леко замаян?

— Не. Трябва ли?

— Аз се почувствувах замаян, когато разчетох надписа върху Ножа.

— Чувствувам се добре. Ти за господин Алтал ли работиш?

— Би могло да се каже, че да.

При огъня дойде Бейд и каза:

— Чух песента на Ножа. — След това погледна Гер. — Този ли е най-новият ни спътник?

— Според Ножа е той — отвърна Алтал.

— Та той е още дете! — възрази Бейд.

— Това може да го обясниш на Ножа, Бейд, стига да имаш такова желание. Не ги избирам аз. Аз само ги издирвам. Казва се Гер.

— Каква дума прочете?

— „Измамвай!“ Нали така, Алтал? — каза Елиар.

— Аз поне така го разбрах.

Бейд се намръщи.

— „Търси!“, „Води!“, „Просветлявай!“, „Подчинявай се!“ и „Измамвай!“ Последното някак си не се връзва. Не мога да разбера логиката на редуването.

— Еми може да я обясни — каза Елиар. — Еми може да обясни всичко.

— Какво правите? — попита сърдито Андина. — Смятате ли, че е възможно да се спи при цялата тази шумотевица?

— Андина, тъкмо мислехме да ти представим нашия най-нов спътник — каза Алтал.

— Този ли? — попита тя и погледна Гер с пренебрежение. — С този ли ще трябва да работим?

— Всичко ще се изясни, когато му дойде времето — каза Бейд с престорено благочестие.

— Бейд, по-добре иди да си изнасяш проповедите другаде! — избухна тя. След това отново погледна Гер. — Изпод някой камък ли е изпълзял? Или се е измъкнал от най-близката помийна яма?

— Длъжен ли съм да търпя такива приказки, господин Алтал? — попита разгорещено Гер.

— Позволи му да й отговори, Алтал — прошепна гласът на Еми.

— Ако го направя, нощта дали няма да стане малко шумна? — опита се да възрази той.

— Просто го направи.