Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Дали аз си внушавам, или той действително се държи малко странно? — попита Бейд, когато прекосиха реката.
— Елиар се отнася много сериозно към всички свои задължения — отвърна Алтал. — Винаги е готов да помогне с каквото може. Вероятно след време ще му мине.
Бейд тихо се засмя.
— Ако съм те разбрал добре, не би трябвало да е близо до Андина, когато тя се събуди. Ако тя наистина го ненавижда така силна, както ми каза, вероятно ще се опита да го удуши или да изтръгне сърцето му веднага щом дойде в съзнание.
— Надявам се скоро да разберем това. Тази нощ Еми ще събуди нашето малко момиченце и ние с теб вероятно ще трябва да сме нащрек, когато Елиар й поднесе Ножа за прочит. Нищо чудно да възприеме това като покана.
Същия следобед се приютиха в развалините на някаква отдавна изоставена къща и Алтал поднесе за вечеря говеждо преди Еми да успее да поръча риба. Елиар, вече свикнал със задълженията си, наряза храната за Андина и внимателно я нахрани. Тя седеше безметежно с ръце, сгънати в скута, и отваряше уста, за да поема поредните хапки, така, както я отваря врабче.
След като се нахраниха, Еми отново използува гласа на Алтал, за да им даде указания.
— Елиар, искам да си застанал точно пред нея, като Ножът бъде непосредствено пред очите й. Така, след като я събудя, първо ще види Ножа, а едва после теб. След като прочете думата върху острието, тя повече или по-малко ще се чувствува задължена да прави това, което й се казва. Може и да бесува известно време, но няма да се опита да те убие.
Елиар сложи пленницата да седне върху един квадратен камък до огнището, извади Ножа и застана пред нея така, че острието да е пред очите й. Еми скочи в скута й, гушна се и измърка.
Огромните тъмни очи на владетелката отново се изпълниха с живот.
— Ваше величество, можете ли да ми кажете какво пише тук? — попита Алтал и посочи Ножа.
— „Подчинявай се“ — отвърна Андина почти автоматично. Ножът радостно запя и Еми замърка още по-силно.
Андина изглеждаше едновременно удивена и замаяна. Изведнъж усети, че Еми е в скута й, и я притисна към себе си.
— Лошо котенце! — скара й се. — Друг път да не бягаш така! Къде беше?
После се огледа и видя развалините. Ножът продължаваше да пее.
— Къде съм? — попита удивено Андина.
— Ваше величество, по-добре не ставайте — каза Алтал. — Вероятно все още сте малко замаяна.
Владетелката обаче не му обърна внимание. Бе втренчила поглед в Елиар.
— Това си ти! — изкрещя тя, хвърли котката и се хвърли върху младия арумец, за да му издере очите. — Убиец!
Изгуби равновесие и насмалко щеше да падне, ако Елиар не я бе задържал.
— Внимавайте, ваше величество! — възкликна младежът. — Ще се нараните!
— Нека аз се погрижа за нея, Елиар — предложи Бейд. — Нека се опитаме да я успокоим.
— Сам ще се справя, Бейд — възрази Елиар. — Тя не може да ми направи нищо лошо.
— Възможно е да си прав, но пък твоето присъствие навярно й причинява болка. Сигурен съм, че в крайна сметка ще се успокои, но може би няма да е зле на първо време да стоиш по-далеч от нея.
— Вероятно е прав, Елиар — съгласи се Алтал. — Тя очевидно е малко емоционална натура.
— Малко? — попита Елиар и въздъхна със съжаление. — Всъщност може би сте прави. Може би наистина ще е добре на първо време да стоя по-далеч от нея.
Алтал и Бейд върнаха Андина на мястото й до огнището и Еми отново се настани в скута й.
— Къде сме? — попита Андина със звънкия си глас.
— В Перквейн, ваше величество — отвърна Алтал.
— В Перквейн? Това е невъзможно!
— На ваше място не бих бързал да използувам тази дума, ваше величество — каза Бейд. — Алтал е в състояние да извърши много неща, а Еми още повече.
— Струва ми се, че не те познавам — каза му Андина.
— Аз съм Бейд — представи се той. — Жрец съм. Или по-скоро, бях, преди Алтал да ме призове.
— Какво става тук, господин Алтал? — попита момичето. — Доколкото разбрах, трябваше да отведете в солните мини на Ансу робите, които купихте от мен.
— Малко ви поизлъгах, ваше величество — призна Алтал. — Трябваше ми само Елиар. Останалите ги пуснах да си вървят.
— Крадец! — викна тя.
— Характеристиката ви е точна — съгласи се Алтал. — А сега, нека си изясним обстановката. Вие току-що постъпихте на служба при Дейвос.
— Това е нелепо!
— Андина — твърдо каза той. — Какво прочете върху Ножа?
— „Подчинявай се!“ — отвърна тя.