Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Тогава се получи писмото от Граф. Карлота му го препрати веднага щом го получи. Петра беше жива. Най-вероятно беше с Ахил в Хайдарабад.
Бийн незабавно уведоми Суриявонг, че според доверени източници Индия и Пакистан са постигнали примирие и са изтеглили войските от общата си граница — заедно с мнение, че до три седмици може да се очаква нападение над Бирма.
Колкото до втората част от писмото на Граф, твърдението, че Петра може да е преминала на страната на Ахил, беше абсурдно — ако Граф си вярваше, значи не познаваше Петра. Все пак Бийн се тревожеше, че тя е толкова безсилна, та изглежда, че е на страната на Ахил. Това момиче бе свикнало да изказва мнението си независимо какви наказания може да си навлече. Ако мълчеше, значи бе загубила надежда.
„Не получава ли посланията ми? Нима Ахил толкова я е изолирал, че няма достъп до мрежата? Това обяснява липсата на отговор. Но Петра е свикнала да се справя сама. Не, това не обяснява мълчанието й.“
Може би такава бе стратегията й за овладяване на положението. Да мълчи, та Ахил да забрави колко много го мрази. Макар че тя със сигурност вече го познаваше достатъчно, за да знае, че той не забравя нищо. Да мълчи, за да избегне още по-пълната изолация — възможно. Дори Петра би се научила да си затваря устата, ако всеки път, когато я отвори, все повече я лишават от достъп до информация.
Все пак накрая Бийн трябваше да приеме вероятността Граф да е прав. Петра беше човек. Боеше се от смъртта като всеки друг. И ако наистина е станала свидетел на застрелването на двамата си телохранители в Русия, ако Ахил е извършил лично убийствата — което бе много вероятно — сега Петра се изправяше пред проблем, с който не се бе сблъсквала преди. Във Военното училище си позволяваше да се държи дръзко с командирите и учителите, защото най-лошото, което можеше да й се случи, бе да я мъмрят. С Ахил тя се боеше от смъртта.
А страхът от смъртта променя мирогледа, Бийн го знаеше. В най-ранните си години беше живял в постоянен страх. Освен това бе прекарал доста време под властта на Ахил. Макар че никога не забравяше опасността, дори Бийн бе започнал да си мисли, че Ахил всъщност не е толкова лош човек, че е добър водач, който извършва храбри постъпки за „семейството“ си от улични бандити. Навремето Бийн му се възхищаваше и се учеше от него — докато Ахил уби Поук.
Петра се страхуваше от Ахил и бе започнала да се подчинява; трябваше да го наблюдава внимателно, за да оцелее. А като го наблюдаваше, може би бе започнала да му се възхищава. Обща черта на приматите е да се подчиняват и дори да почитат онзи, който има власт да ги убие. Дори да се съпротивляваш на тези чувства, няма как да ги прогониш.
„Тя обаче ще го преодолее, когато се измъкне от тази власт. Аз го преодолях. Петра също ще се справи. Затова, дори Граф да е прав и Петра да е станала нещо като последователка на Ахил, щом я измъкна от ръцете му, тя пак ще се обърне против него.“
При все това трябваше да е подготвен — да я измъкне, дори тя да се съпротивлява и да се опита да ги предаде.
Веднага добави пушки с приспивателни инжекции и упойващи вещества към арсенала и обучението на отряда си.
Разбира се, имаше нужда да знае повече твърди факти, за да планира операция за спасяването й. Писа на Питър с молба да използва някои от старите си информатори като Демостен и да измъкне сведения за Хайдарабад. Иначе Бийн нямаше как да шпионира врага, без да издаде местонахождението си, а по никакъв начин не можеше да поиска информация за Хайдарабад от Суриявонг. Дори Суриявонг да беше благосклонно настроен — напоследък наистина му осигуряваше повече сведения — нямаше с какво да оправдае интереса си към седалището на главното командване на индийската армия.
Няколко дни след като писа на Питър, докато се упражняваше заедно с хората си да използват приспивателните спринцовки и медикаментите, Бийн осъзна още един важен проблем, произтичащ от възможното сътрудничество на Петра с Ахил. Защото никоя от стратегиите му не отчиташе план, който би могъл да е създаден от Петра.
Поиска да се срещне със Суриявонг и чакри. През всичките тези месеци нито веднъж не беше виждал лицето на главнокомандващия, затова се изненада, че срещата бе уредена веднага — без никакво забавяне. Заявил бе желанието си, когато стана в пет часа сутринта. В седем двамата със Суриявонг вече бяха в кабинета на чакри.
Сури имаше време само да прошепне раздразнено: „За какво е всичко това?“, преди чакри да даде начало на обсъждането.
— За какво е всичко това? — попита главнокомандващият.