Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Джейми поведе сестра си по пътеката към външния двор.
— Трима от хората на Даниел ми показаха пътя — обясни Мери, след като се поокопити. — Излъгах ги, че Даниел ми е разрешил да дойда да те навестя.
— О, Мери, не е трябвало да го правиш. Защо просто не каза на Даниел, че искаш да ме видиш?
— Не можеш да кажеш нищо на този мъж — промърмори Мери. Повдигна края на жълтата си туника и изтри очите си. — Мразя го, Джейми! Избягах от него.
— Не!
Недей да ме гледаш така смаяно, Джейми. Мразя го. Той е жесток и зъл. Само да ти разкажа какво се случи! Кълна се, че и ти ще го намразиш.
Стигнаха до стената и седнаха на една каменна издатина.
— Добре, Мери, разкажи ми, Тук сме съвсем сами.
— Много ми е неудобно, но ти си единственият човек, на когото мога да се осмеля да говоря за това, сестричке.
— Да? — насърчи я Джейми.
— Даниел не настоя да му се отдам.
Думите сякаш надвиснаха над тях. Джейми чакаше Мери да продължи, а сестра й чакаше да чуе какво ще каже Джейми.
— Даде ли ти някакво обяснение?
— Да. Отначало си помислих, че е много мил. Каза, че искал да ми даде време да го опозная по-добре.
— Това наистина е много мило — съгласи се Джейми. Намръщи се, тъй като се запита защо Алек не бе проявил подобна деликатност спрямо нея. Но явно той не изпитваше милост и състрадание към никого.
Мери отново избухна в сълзи.
— После ми каза, че никак не бил доволен от мен, защото съм те накарала да ме защитиш от онези бандити, които ни нападнаха. Направо ми заяви, че е трябвало аз да те защитавам.
— Защо?
— Защото ти си по-малката.
— Не му ли обясни, че аз съм по-добре обучена от теб в умението да…
— Опитах да му обясня, но той не пожела да ме изслуша. И после отново ме обиди. Признавам, че му наговорих куп отвратителни неща… И все пак…
— Какво ти каза той?
— Каза, че аз навярно съм студена като риба, Джейми, но че повечето англичанки били такива.
— О, Мери, това е най-грубото нещо, което може да се каже на една младоженка!
— И то не е най-лошото, Джейми — смънка Мери. — Когато пристигнахме в дома му, там имаше една дебела и грозна жена, която го чакаше. Тя направо се хвърли в ръцете му. Той не се отдръпна. Двамата се целуваха пред очите ми.
— Ти си права, сестро. Накара ме да намразя този мъж.
— Казах ти. Питам те сега какво да правя. Никога няма да намеря обратния път до замъка на татко, а съм сигурна, че хората на Даниел няма да ми повярват, че имам неговото разрешение да се върна в Англия.
— Да, съмнявам се, че ще повярват на такава лъжа — съгласи се Джейми.
— Искам при татко!
— Знам, Мери. На мен също ми липсва. Понякога и на мен ми се иска да си отида у дома.
— И Алек ли смята, че си студена като риба?
Джейми сви рамене.
— Не ми то е казвал.
— Алек има ли си любовница?
— Какво?
— Има ли си любовница?
— Не знам — отвърна Джейми. — Може би има и друга жена — прошепна тя. — О, Мери, досега не си бях помисляла за това.
— Мога ли да живея тук с тебе, Джейми?
— Сигурна ли си, че го искаш?
Сестра й кимна.
— Мери, знаеш ли, че когато за пръв път се срещнахме с нашите съпрузи, аз си помислих, че Даниел е по-милият от двамата. Той се усмихвате и се държеше толкова непринудено.
— И аз така си помислих. Джейми, ами ако той е прав? Ако аз наистина съм студена като риба? Има такива жени, които не реагират на мъжкото докосване. Мисля, че леля Рут е от тях. Спомняш ли си колко зла беше към съпруга си?
— Тя беше зла с всички — подхвърли Джейми.
— Знам, че сигурно ще те засрамя, но се чудех…
— Да, Мери?
— Дали всички мъже са като Даниел или Алек е по… О, не знам какво искам да кажа. Изпитвам ужас само при мисълта, че Даниел ще ме докосне! За всичко е виновен той!
Джейми не знаеше как точно да помогне на сестра си, но бе твърдо решена да го стори.
— Мери, трябва да се видя с Алек, преди да отиде на лов.
— Нуждаеш ли се от неговото разрешение, за да остана? — уплашено попита Мери. — Дали той ще възрази?
— Не се нуждая от разрешението му — излъга Джейми. — Исках да говоря с него по един друг въпрос. Върни и ме почакай в залата, Мери. Запознай се със свещеника. Казва се отец Мърдок. Стига си се мръщила, сестро. Ще ти хареса. Той никак не прилича на нашия отец Чарлз. Идвам веднага, след като говоря с Алек. Обещавам ти.
Джейми изчака сестра й да се отдалечи и заслиза по хълма. Реши да огледа пътя и да види дали Алек и хората му още не са тръгнали.
В мига, в който пристъпи извън стената, пред нея се изпречи цяла редица войници. Изглеждаха доста застрашителни, но тя вирна брадичка.
— Защо препречвате пътя ми?