Заключената стая

— Нещичко мога да обясня — каза Мартин Бек.

— А сега мога ли аз да задам няколко въпроса?

— Естествено.

— Първо — улучил ли съм дядката?

— Улучили сте го. Смъртоносно.

— Браво. А аз си мислех, че той си седи в съседната стая с вестниче в ръка.

— Но по този начин вие сте извършили убийство — сурово произнесе Мартин Бек.

— Аха — невъзмутимо потвърди Мауритсон. — И другите умници — например адвокатът ми — казват същото.

— Други въпроси?

— Защо смъртта му не засегна никого? Във вестниците не се появи даже ред.

— Открили са го много късно. И отначало са решили, че сам е свършил със себе си. Така са изглеждали нещата.

— Самоубийство?

— Да, полицията също греши понякога.

Куршумът е попаднал точно в гърдите, това е ясно, щом като е стоял с лице към прозореца. А стаята, в която е лежал покойникът, е била заключена отвътре. И вратата, и прозорецът са били затворени.

— Ясно, когато е падал, той сигурно е бутнал прозореца и сюрмето само се е надянало в куката.

— Изглежда нещо подобно е станало. Ударът на куршум от такъв калибър може да отхвърли човек на няколко метра. И дори Свярд да не е държал сюрмето, то е могло да влезе в куката, когато прозорецът се е хлопнал. Имах възможност да наблюдавам нещо подобно. Неотдавна. И така — заключи Мартин Бек, — можем да смятаме, че в основни линии всичко е ясно.

— Всичко е ясно? Нищо подобно! Откъде са ви известни мислите ми, преди да стрелям?

— Това беше просто догадка. Имате ли още въпроси?

— Бъдете добър да ми обясните още една подробност. Онази вечер аз си отидох направо в къщи. Сложих пистолета в една стара чанта, която натъпках с камъни, Омотах чантата с въже — яко я омотах, както трябва, — и я оставих на сигурно място. Но преди това свалих заглушителя и го смачках с чук. Той наистина беше само за един изстрел, само че не аз го бях направил, а го купих заедно с пистолета. На сутринта отидох в Сьодертеле. По пътя влязох в една къща и хвърлих заглушителя в @вахтата за боклук. Къщата вече не си спомням. В Сьодертеле се качих на моторната си лодка и с нея се върнах в Стокхолм. На сутринта взех чантата, отново седнах на лодката и някъде около Ваксхолм хвърлих чантата в морето.