Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Норт въздъхна тежко и зарея поглед през прозореца.
— Ще поговоря с Линда. Може би двамата ще се сетим за нещо. Ще ми запишете ли петте критерия?
— Веднага.
— Добре. Дайте ми ги и ако ни хрумне нещо конкретно, за което сме пропуснали да ви осведомим, ще ви се обадим. Става ли?
Ву пристигна преди клиента си в студената тясна стая с надрасканата маса, старите столове и миризмата на антисептици. Внезапно забеляза слънчевите петна по отсрещната стена и осъзна, че през целия ден е била будна не повече от три часа и че дневната светлина вече почти се е скрила.
Щеше ли да се гордее баща й с нея заради това? Че е пропиляла целия си ден? Или предишните седмици? Тя захлупи лице в дланите си, когато я заля пристъп на гадене и световъртеж. От устните й неволно се изплъзна стон.
— Добре ли сте?
Не беше чула ключа, нито отварянето на вратата. Пристав Котрел — младият пристав с очи на старец — стоеше на изхода и възпираше Андрю с ръка, очаквайки знак, че разговорът може да започне. След като не получи отговор, попита отново:
— Добре ли сте, госпожо?
Най-после тя кимна, приставът отпусна ръка и клиентът й влезе.
Вратата се затвори след него.
Андрю придърпа стола си, седна на ръба и я погледна напрегнато:
— Сърдита ли сте ми?
Устата на Ву беше пресъхнала, лицето й лепнеше от пот. Тя затвори за миг очи и избърса челото си.
— Не. Не съм ти сърдита, Андрю.
— Мислех, че ми се сърдите, задето не направих това, което искахте от мен. — Той пъхна ръце между коленете си. — Но не можех да кажа, че съм го извършил.
— Знам — рече тя. — Не се тревожи. Станалото, станало. Сега целта ни е да убедим съдията, че мястото ти е в системата за непълнолетни.
— Но аз мислех, че това е безспорно. — По лицето му се изписа объркване. — Нали точно затова всички толкова се вбесиха.
— Не е съвсем така. Вбесиха се, защото сега ще трябва да се мъчат да те върнат в съда за възрастни.
— Значи казвате, че сделката ви, макар да не се съгласих на нея, ми предоставя нов шанс?
— Да.
Изведнъж объркването изчезна и клиентът й колебливо се усмихна.
— Знаете ли, щом работата ви е да ме защитавате, къде може да сте сбъркали? Може би онзи човек, с когото сте сключвали споразумението, е трябвало да бъде по-внимателен. Мислили ли сте за това? Може би вината изобщо не е ваша?
Това не й беше минавало през ума, особено днес. Но доводите на Андрю отнеха част от напрежението, което чувстваше.
— Е — каза тя, — поне малко съм виновна и аз. Но това, което казваш, е много мило. — И Ву за първи път изпита нещо като съпричастност с Андрю.
Но се налагаше да говорят по работа. След като му обясни подробно петте критерия, отнасящи се до податливостта на превъзпитание, тя се облегна и скръсти ръце.
— Трябва да обсъдим всеки от тях поотделно, Андрю — каза тя. — Ако съдът намери, че не се поддаваш дори само по един от тях, отиваш на съд за възрастни.
— По един?
— Такива са правилата. Страхувам се, че разполагаме с по-малко от седмица, за да се подготвим.
— Но тези критерии — Андрю започна да драска с нокът по масата, — на повечето от тях изобщо не отговарям. Дори не знам какво е криминален умисъл или дали мога да бъда рехабилитиран. Рехабилитиран от какво?
— От престъпното ти минало.
Той я погледна въпросително.
— Аз нямам такова.
— Знам. Обаче не мисля, че умисълът е проблемът, нито рехабилитацията.
— Тежестта на обвинението.
По това нямаше спор.
— Да.
— Но ако не съм го извършил… — И той вдигна очи обнадеждено.
Тя обаче не искаше да подхранва у него напразни надежди. Наведе се напред и докосна ръката му.
— Това дело няма нищо общо с вината или невинността ти, Андрю. Искам добре да го разбереш. Става дума само дали да те третират като възрастен или не. И много ще се потрудят, за да докажат критерия за тежестта, бъди сигурен.
— И им е достатъчен само един?
— Боя се, че да.
— Значи ще загубя?
— Може да загубим, да. Засега. Но ще имаме големи шансове пред съда за възрастни.
— Ами тогава да ме пратят направо там. Щом процедурата е само формалност…
— Не — каза тя. — Трябва да опитаме. Много е важно да останеш колкото може по-дълго тук, от значение е всяка минута. — Ву прочете истинска тревога в очите му: навярно бе започнал най-после да осъзнава какво си бе навлякъл с отказа си да признае. Какво бе навлякъл и на двамата. — Налага се да поговорим за тези неща сериозно, Андрю. Моят партньор, господин Харди, има някои идеи относно тежестта. Няма да им се дадем лесно. Но другите критерии, не искам да има никакви изненади по тях.
— Не знам какви изненади би могло да има.