Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Изглежда Глицки не намери обяснението й за особено забавно.
— Когато следващия път говоря с него, ще го уведомя, че се опитвате да го прикривате. Но знам каква е истината. Забравил е да ви каже, нали?
— О, не. Наистина не. Той…
Обаче Глицки вдигна ръка, за да я спре.
— Просто се шегувам. — Но не му личеше. Той сви непохватно рамене, полуизвърнат. — Е, сега, след като вече сте тук — рече Глицки, сочейки един стол, — защо не седнете и да започваме.
Ву седна, а той взе касетофона от бюрото си, изпробва го, остави го обратно и изрецитира стандартното въведение, като идентифицира себе си, значката си, номера и темата на следственото дело и мястото, където се намираха. Преди три-четири години, през първата й година след завършването на университета и още преди Трея и Ейб да се оженят, Ву бе изиграла малка роля, помагайки на Харди и Трея да открият убиеца на голямата дъщеря на Глицки. Двамата не бяха общували много — снощи се видяха за първи път оттогава на мястото, където беше убит Боскачи, — но между тях определено имаше някаква нотка на фамилиарност и дори на симпатия. Все пак Глицки беше педант по отношение на процедурите и протокола, а това беше официален разпит във връзка със смъртта на видна личност. Затова не искаше да го провежда по телефона.
— Госпожице Ву — започна той. — Кога и къде видяхте Алън Боскачи за последен път жив?
— Вчера следобед, тук, в Съдебната палата. В кабинета му.
Разполагайки с версията на Харди за събитията и с информацията от Джейсън Бранд, получена чрез Трея, той я преведе през лабиринта на случая Бартлет. После допълни:
— Господин Бранд спомена, че заради провалената сделка Алън ви е намразил.
— Не точно намразил. Не знам защо е казал това. Не беше лично.
— Но срещата ви е била бурна?
— До известна степен, да.
— С повишаване на тон?
— Той викаше. Да, сър. Тъй като се чувствах виновна, аз предимно го слушах и си мълчах.
— Заплаши ли ви? — физически?
— Не. Но в професионален план ми даде да разбера, че повече няма да сключва с мен подобни сделки за петиция.
— А вие как го приехте?
— Не бях особено изненадана след това, което се случи. Оставих го да си излее яда и всъщност не мога да го виня.
— Не реагирахте ли по някакъв начин?
— Разбира се. Бях разстроена и сърдита. Но повече на себе си, отколкото на Алън.
— Добре. И какво направихте след този разгорещен разговор с господин Боскачи?
Тя му описа с подробности, доколкото си ги спомняше, остатъка от следобеда и ранната вечер в заведението на Лу Гърка.
— И сте била там през цялото време? Не сте напускала нито за миг заведението?
— Не, сър. Чак докъм осем, осем и петнайсет.
— Придружена от господин Бари Хес, правилно ли съм разбрал?
— Така мисля. Имам предвид, така мисля, че се казваше. Но да, той беше с мен, когато излязохме от Лу и се отправихме към паркинга.
— Каква е връзката ви с господин Хес?
— Нямаме връзка. Запознахме се при Лу и му позволих да ме целуне един или два пъти, докато вървяхме към паркинга. Наистина не си спомням съвсем ясно.
— Добре. Съдейки по мястото, където е бил убит, много е вероятно господин Боскачи да се е отбил при Гърка.
Случайно да сте го забелязали там?
— Не.
— Помните ли да сте чули изстрел?
— Не.
— Добре. След като открихте тялото, какво направихте?
— Обадихме се на 911 от клетъчния телефон на Бари и повикахме полиция.
— А после? Обадихте ли се на някой друг?
— Позвъних в дома на господин Харди, но той не си беше вкъщи. Децата му ми казаха къде е и аз го открих в ресторанта.
— Защо му се обадихте?
— Защото ми е шеф и си помислих, че ще иска да узнае за Алън веднага.
— В случая действаше ли и като ваш личен адвокат?
— Мой личен адвокат?
— Да.
— Не ви разбирам. По какъв въпрос?
— Смъртта на господин Боскачи.
— Не. Защо ще ми е нужен адвокат… — Тя млъкна.
— Снощи той доста успешно ви предпази да не водите подобен разговор нито с мен, нито с друг. Разисквахте ли това на четири очи?
— Не. Аз бях пияна. Затова не говорих снощи. Вие бяхте там. Разменихме няколко думи, не помните ли? Разбрахме се да ме разпитате днес.
— Така е. Обсъдихте ли с господин Харди показанията си днес?
— Само, че се готвя да дойда и да ги дам.
— Нищо за съдържанието им?
— Не.
— Значи снощи не се обадихте на господин Харди с цел да присъства на местопрестъплението в качеството на ваш адвокат?