Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Девет питиета? Петстотин или шестстотин грама водка? Та тя тежеше не повече от шейсет и пет килограма. Трябваше да се радва, че е останала жива.
След като Харди я закара на паркинга „Ол-Дей“, за да прибере колата си, той й препоръча да си вземе свободен ден, да се прибере и да се наспи. Това и направи. Към три часа, след шестчасов сън, тя се обади в офиса и остави съобщение, че ще се яви на работа утре.
После, облечена в джинси и поло, излезе от апартамента си и се отправи към залива. Слънцето блестеше ярко и макар ветрецът да беше слаб, й стана хладно. Тя се провря през няколко грамадни скали на вълнолома и се настани на една от тях, почти невидима сред камънаците, загледана във водата и гушейки се, за да се стопли. После хубаво се наплака.
Когато се върна вкъщи, откри, че Харди й е оставил съобщение. Глицки на всяка цена настоявал да я разпита още сега. Процедура 707 била насрочено за вторник, след пет дни.
Пет дни.
Тя отново прослуша съобщението, за да се увери, че е разбрала правилно. Но втория път чу съвършено същото. Седна на стола си и се загледа с празен поглед през прозореца. Пет дни бяха безумно малко. В никакъв случай нямаше да успее да се подготви.
Но явно не разполагаше с повече време. Областният прокурор, а може би и съдията, й изпращаха много ясно послание, давайки справедлив отдушник на засегнатото си честолюбие. Вече нямаше място за избор или предпочитания, нито за сделки с Бранд или Джакман. Докато часовникът неумолимо отброяваше минутите, тя трябваше да се срещне със семейство Норт, да съгласува действията си с Харди и преди всичко да събере повече сведения за Андрю, да открие що за човек е в действителност. Щом имаше само пет дни, трябваше още сега да започне да работи върху защитата си, но такава защита, която да заслужава името си. Махмурлукът още не й беше минал — в главата й пулсираше тъпа постоянна болка — но не можеше да си позволи лукса да страда. Трябваше да се залови за работа. Като вдигна телефона, тя набра номера на Норт.
Показанията, за които настояваше Глицки — доколкото изобщо бяха важни — в момента не бяха сред приоритетите й.
Линда Норт посрещна достатъчно радушно обаждането й. В края на краищата, Ву отчасти ги беше убедила, че е изиграла важна роля за задържането на Андрю в системата за непълнолетни — засега. Поне не трябваше още да се явява пред съда за възрастни и не го грозеше доживотен затвор. Стратегията на Ву беше опънала нервите им до крайност, ала в последна сметка се бе оказала успешна. Все още имаха доверие в нея.
Но когато Ву позвъни, Линда тъкмо се готвеше да ходи на фризьор. Затова й каза, че моментът не е подходящ. Това било редовното й седмично посещение в салона и ако пропуснела часа си, Майкъл просто щял да го даде на друга и щяло да й се наложи да преустройва цялата си програма. Много жалко, но просто нямало как. Всички тези модни стилисти били едни и същи. Била сигурна, че Ву я разбира.
Така или иначе Хал нямало да може да се прибере веднага. Вече бил пропуснал много служебни ангажименти заради този проблем с Андрю. А когато не бил в офиса си, довери й Линда, винаги изниквали някакви неприятности. Но ако било толкова важно и спешно, Ву можела да позвъни на Хал в работата и да си уговорят среща там. По-късно той щял да осведоми Линда подробно за разговора им.
Ву, опитвайки се да бъде търпелива, бе предложила да се срещнат в дома им, когато Хал се прибере от работа, а тя се върне от фризьор. Но не. Вечерта също не било удобно. Хал имал някаква делова вечеря само за мъже, а самата Линда смятала по-късно да посети Андрю в МВЦ, но ако Ву настоявала да говори с някого от тях веднага, наистина можела да се обади в офиса на Хал и да отиде при него. Нали не се задавала някаква криза, която непосредствено да застрашава Андрю? Ако не, тогава по-добре да говорела с Хал, той се оправял по-добре от нея с детайлите. По-късно той щял да я информира за всичко, което според Ейми било важно. Централата на Норт Синемас се намираше на Батъри Стрийт, близо до Ембракадеро. Триетажното здание беше голямо, цялото от тухли и стъкло, с модерен дизайн. Ву паркира в подземния гараж, на едно запазено място, до което я упъти пазачът.
Все още облечена в джинсите и полото си — Норт може и да не бързаха да се срещнат с нея, но тя бе напуснала апартамента си презглава, все едно някой я гонеше — Ву взе асансьора до последния етаж, после зави вдясно и тръгна по дълъг коридор, покрит с мек зелен мокет. Стените от двете страни на коридора бяха украсени с десетки филмови плакати в рамки. Любезната млада жена с къса руса коса на рецепцията провери в бележника си и я уведоми, че господин Норт я очаква и ще я приеме след малко. Тя седна в просторното хладно фоайе и зачака, прелиствайки едно списание. През високия от пода до тавана прозорец с тъмни стъкла се откриваше гледка към Трежър Айланд отвъд залива и чак до Бъркли. Прозрачният въздух и безоблачното небе навън създаваха илюзията, че са на една ръка разстояние.