Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
След като прегледа бегло списанието, тя си погледна часовника и се намръщи. Почака още една минута, после загуби търпение и отново се запъти към бюрото на рецепционистката.
— Извинете, господин Норт посетител ли има?
Младата жена вдигна поглед.
— Зает е. Каза, че веднага ще се освободи.
— Да, но бихте ли го попитали пак, ако обичате? Вече минаха петнайсет минути.
Жената сниши глас и каза заговорнически:
— Петнайсет минути са нищо.
Ву се насили да се усмихне учтиво.
— За мен обаче са нещо, боя се. Ще пробвате ли още веднъж, моля? Ейми Ву.
Рецепционистката пукна един балон с дъвката си и сви рамене.
— Разбира се. Помня.
Като натисна няколко бутона на таблото пред себе си, заговори в слушалките на ушите си.
— Хал? Госпожица Ву още чака. — Пауза. — Добре. Естествено, ще й предам.
Тя прекъсна връзката и погледна Ву.
— Каза още две минути. — Но като вдигна длан, бавно разпери и сви пръсти два пъти. Посланието беше ясно: по-скоро десет.
Минаха осем минути.
Излъчващ власт и енергия, Хал изникна сякаш от нищото и изведнъж се озова на мястото срещу Ву.
— Ейми, съжалявам, че ви накарах да чакате. Тук е същинска лудница. Както обикновено. Тази вечер откриваме новия Дисни, а някакъв идиот на Уолнът Крийк загубил шест ролки. Кажете ми как, по дяволите, могат да изчезнат шест ролки. Започвам да мисля, че някой ги е откраднал.
Тя стана и двамата се ръкуваха.
— Както и да е, вече съм тук. Какъв е проблемът?
Мислех, че сме изчерпали всички правни въпроси, докато назначат следващото дело. Всичко наред ли е с Андрю?
Ву беше благодарна, че и двамата родители поне се бяха осведомили за здравето на Андрю.
— Да, сър. Струва ми се, че е добре. Имам намерение да го посетя, след като си тръгна оттук.
— Чудесно. Той казал на Линда, че май сте разтревожена от онова, което направи. Ще се радва да ви види.
— Значи Линда вече е била при него днес? Каза ми, че ще отиде и тази вечер.
— Така ли? Не знаех. Какво сме днес, четвъртък? Четвъртък сутрин обикновено играе бридж, ако не се лъжа, но може би го е отменила. Трябва да я попитате. Та защо е толкова неотложно да разговаряме? Нали нямате нищо против да останем тук? Можем да влезем и в кабинета ми, ако предпочитате. Все едно.
— Тук е добре. Исках само да ви кажа, че вече насрочиха следващото дело. — Тя замълча. — Ще се състои следващия вторник.
Лицето му доби шокирано изражение.
— Следващия вторник? — Той преброи наум. — Пет дни. Със същия успех можеше да бъде и утре. Мислех, че съдилищата обичат да протакат делата.
— Често наистина го правят. Но в случая областният прокурор е бесен, че Андрю не призна, както се бяхме разбрали. По този начин изразява недоволството си.
— Ама че свинщина. Да си го начука.
— Да, сър.
Той се навъси, гласът му стана груб.
— А аз си мислех, че тази промяна в последния момент е част от стратегията ви. Ето че сега пак тъпчем на едно място. Какво става?
Ву, която очакваше подобна реакция, беше готова с отговора.
— Това е, защото убиха Алън Боскачи, сър. С него щяхме да се споразумеем някак си, сигурна съм, но сега Кларънс Джакман пое нещата в свои ръце. Той просто налага авторитета си. Все пак ще се опитам да обжалвам датата, но шефът ми смята, че е малко вероятно да издействам отлагане.
— Шефът ви?
Тя кимна.
— Дизмъс Харди, трябва да сте чували за него. Много е добър. Което е хубаво, защото, ако делото се проведе в тези скъсени срокове, той ще се притече на помощ.
— И ще иска да му се плати отделно?
— Не. Фирмата ще покрие времето и разходите му. Смятаме, че не е редно да ви караме да плащате, макар да не сме виновни за този проблем с областния прокурор. Аз също ще работя извънредно. Казвам ви го само за сведение. Но трябва да уговорим друг хонорар, ако съдят Андрю като възрастен.
— Обаче ние ще се борим това да не стане.
— С нокти и зъби. Да, сър. Но с Линда трябва да сте подготвени за най-лошото, затова се налага да обсъдим как ще процедираме по-нататък.