Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Гласът му звучеше по-уверено, отколкото се чувстваше самият той, и Зет, естествено, го разбра.
— Обзалагам се, че баба ти не е чак такова чудовище, каквото я изкарваш, Фици.
Той й се усмихна криво.
— Вие двете ще си допаднете. Имате много общи неща.
Тя го ощипа по ръката.
— Изобщо не се преструвай, че го казваш като комплимент.
Когато стигнаха Земята, Патрик подаде идентификационните кодове от данните на Морийн и докато се приближаваха към някогашния му дом, пое контролите, прекара „Циганин“ над Скалистите планини и го приземи в частното имение на бившата председателка. Кацна с надеждата, че няма да завари баба си в разгара на дипломатически прием или коктейл за богати индустриалци.
Джонас, дългогодишният личен асистент на Морийн, прие съобщението за пристигането им на комуникационната система с едва сдържан крясък. Още докато Патрик и Зет излизаха от кораба с изпълнени с надежда усмивки, старата жена измарширува към тях. Беше сама. Патрик проучи изражението й и остави мълчанието да се проточи за миг, изненадан, че все още не е повела разговора в желаната от нея насока.
Преди той или Мадам Брадвата да успеят да кажат нещо, Зет разчупи леда, като протегна ръка.
— Вие трябва да сте Морийн Фицпатрик, бабата на Патрик. Много се радвам да се запознаем. Той ми е разказвал много за вас.
Морийн я изгледа с изражение на сокол, подгонил плячката си.
— Очарована съм, но коя, по дяволите, си ти? — Обърна се към внука си. — Не обичам подобни изненади, Патрик.
— О, да, обичаш ги. Това е съпругата ми. Зет Келъм. Дъщеря на едно от най-богатите и влиятелни скитнически семейства.
— Скитнически ли каза? — Морийн примигна.
— Казах „едно от най-богатите и влиятелни“. Реших, че това ще те задоволи.
На Морийн очевидно й бе трудно да следи нишката на разговора.
— Съпруга ли каза?
— Разбирам как се чувствате — намеси се лукаво Зет. — И баща ми не беше възхитен, че се омъжих за внука на бивш председател на Ханзата, но в тези трудни времена всички трябва да правим някои компромиси.
Този нахален коментар дотолкова стъписа Морийн, че я накара да млъкне и да насочи гнева си в друга посока, докато обработи невероятната информация. Намръщи се на новото име, изписано на корпуса на комическата яхта, и изсумтя:
— Ама че нахалство! Да ми откраднеш кораба, да дезертираш от Земните въоръжени сили и после да се върнеш, сякаш не е станало нищо. Къде беше през цялото това време, по дяволите? — Махна рязко към вратата. — По-добре и двамата влезте в къщата, преди някой от шпионите на ЗВС да ви е засякъл. Няма да се изненадам, ако ви застрелят още щом ви видят. С твоите глупашки съобщения и обвинения доста разбуни духовете, Патрик. Мечът на свободата направо празнува.
— Какво е Мечът на свободата? — попитаха Патрик и Зет в един глас.
— Някаква нова подривна група — явно вземат пример от теб. Разпространяват признанието ти за Рейвън Камаров, както и свои собствени демагогски агитации. Страшно е смущаващо. — За миг на устните й се появи усмивка. — Архиотецът беснее с пяна на уста срещу протестиращите, но имам чувството, че тайно е доволен. А онова надуто момченце, крал Рори, се изправи пред ликуващата тълпа и заяви: „Всяка обида към председателя на Ханзата е обида към моята кралска особа“. Пълни простотии.
— Най-после някой да ме чуе — отбеляза Патрик и установи, че се усмихва. — Има ли наистина протестиращи по улиците?
— И постигат ли нещо? — добави Зет.
— Нищо съществено, поне засега. Ти обаче се превърна в нещо като герой тук, Патрик. Моят внук — първокласен трън в очите на правителството.
— Понякога е и трън в задника — обади се Зет. — Но е смел и аз го обичам. Той застана пред скитнически съд и призна участието си в началото на враждата между скитниците и Ханзата. — Гласът й стана значително по-хладен. — Знаете ли, че ЗВС ограбва небесните мини на скитниците, напада индустриалните ни предприятия, убива цивилни? Вашето правителство трябва да отговаря за много неща, госпожо председател.
Старата жена вдигна юмрук пред лицето й — кокалчета на пръстите й бяха подути от възрастта.
— Внимавай какви думи използваш, млада госпожо. Не го наричай мое правителство. Когато аз бях председател, не допусках такива безобразия.
— А, да. Златните мирни времена — саркастично каза Зет. — Скитниците все още пеят песни за славните дни, когато Ханзата е била непредубедена и разбираща.