Пепел от светове

БиБоб изведнъж я погледна съвсем сериозно.

— Толкова ли е зле на Земята?

— Не толкова зле, колкото дразнещо. Срещнах се със Сарейн. Дори на нея й е писнало, но съм сигурна, че е прекалено уплашена, за да направи нещо; Смята, че има шанс да върне председателя в правия път. Наистина ми е жал за горкото момиче.

— Тя сама си избра председателя за другарче — изсумтя БиБоб. — Значи сама да си се оправя.

— Ти май си по-голям католик и от папата, Робъртс! Аз самата също съм си избирала неколцина лоши партньори. Което съвсем не означава, че не съм ги зарязала.

БиБоб не успя да потисне усмивката си.

— Обаче няма-няма и току се върнеш при човек, който е бил добър избор още от самото начало. Не си безнадежден случай.

— Все още не съм съвсем сигурна, така че внимавай и се дръж добре. А сега ми кажи: да се дърлим ли предпочиташ, или смяташ да ми предложиш душ и легло, за предпочитане достатъчно голямо да побере и двама ни?

— Кое първо?

— Може и заедно.

По-късно, когато двамата слязоха в столовата, Рлинда подуши въздуха каза:

— Искам да се уверя, че тукашните готвачи не са забравили как се готви.

— На мен винаги ми мирише превъзходно — отбеляза БиБоб.

— На теб и мукавата ти мирише превъзходно. Точно затова имаш нужда от мен.

БиБоб взе чинията си с юфка и протеинови късчета, смесени с приготвения за днес сос, а Рлинда опря лакти на тезгяха и започна да разпитва готвачите за подправките, които използват, в какво съотношение слагат съставките, какво могат да си набавят директно от лабораториите за изкуствено отглеждане на растения и какво трябва да се внесе отвън.

— Е, стана така, че докато проучвах възможностите за търговия на Земята, натоварих кораба си с някои неща — лютив червен пипер, джинджифилови корени, канела и шафран. Всъщност имам цял килограм шафран, който струва почти колкото варел екти. Някога опитвали ли сте шафран?

Жената зад тезгяха поклати глава, смазана от ентусиазма й.

— На драго сърце ще се разделя с част от запасите си, стига да съм тук, за да се уверя, че всичко е приготвено както трябва. Храната в това ваше заведение на самообслужване е страшно безвкусна.

Седнаха срещу Тасия Тамблин и Роб Бриндъл. Вместо униформите на ЗВС двамата сега носеха скитнически дрехи, върху които бяха пришили логото на новата Конфедерация. Рлинда не беше близка нито с Бриндъл, нито с Тамблин, но се бе запознала с тях на Терок, докато се съвещаваха с крал Питър за съставянето на новото правителство.

Рлинда вдъхна дълбоко миризмата, която се носеше от чинията й, опита няколко хапки и заяви, че ястието е „прилично“. Както обикновено (поне според БиБоб), на Тамблин не й трябваше много окуражаване, за да подхване обичайната си разпалена реч за опасността от кликисите. Очевидно и двамата с Бриндъл възприемаха тази война като личен кръстоносен поход.

— Да разбирам ли, че имате опит с буболечките? — попита Рлинда.

— Шиз, може и така да се каже — отвърна Тамблин. — Прекалено много скапан опит.