Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
С викове на ужас и ярост двадесет и осемте стражи откриха огън и пометоха най-близките кликиси.
Над тях мантата се разцепи, двигателите й бяха унищожени. От небето като метеори се посипаха огромни пламтящи отломки, после и самият кораб полетя надолу. Стовари се с трясък в покрайнините на кошерния град и избухна в огромна огнена топка, която изравни със земята сградите на насекомите на половин километър разстояние. Кликисите сякаш изобщо не забелязаха това.
— Не! — изкрещя Диенте в устройството. А после стигна до кошмарното заключение, че кошерното съзнание не проумява самата концепция за мир или за преговори. Кликисите не желаеха да съществуват съвместно с други видове.
Несекващият огън на оръжията на стражите му помете стотици насекоми. Но се намираха в гнездо на милиони.
По лицето на адмирала потекоха сълзи. Кликиските войници закрачиха напред. Диенте се съмняваше, че председателят Венцеслас ще проумее каква глупост е проявил, като го е изпратил тук. Е, сега поне нямаше да има причина да държи близките му за заложници. Вдигна оръжието си и се изправи пред прииждащите насекоми. Да, поне семейството му щеше да е свободно.
53.
Орли Ковиц
Многобройни складове, лабораторни комплекси и административни центрове бяха разрушени напълно или отчасти от опустошителното нападение на ЗВС. Скитнически работници летяха напред-назад и изграждаха наново цели квартали, затваряха убежищата и поправяха разрушените сгради.
Докато минаваше през корабостроителниците към новата лаборатория на Кото Окая, Орли се натъкна на гувернантското компи УР — спомняше си я от Ларо. УР бе проявила голяма смелост, защитавайки децата на Ларо от атаките на кликисите, и бе загубила лявата си ръка по вина на едно свирепо насекомо. Скоро след като бежанците от Ларо бяха дошли на Оскивъл, скитническите инженери й бяха намерили нова ръка от вече унищожено компи. Цветовете на полимерната й кожа не съвпадаха — новата ръка бе оцветена в синьо и оранжево, което контрастираше с по-мекото индигово и сиво на тялото на гувернантското компи, — но УР изглеждаше напълно удовлетворена.
Сега бе заобиколена от ученици, чиято възраст варираше от пет до девет години. Бе проснала на каменния под пъстра рогозка, разделена на квадрати, покрити с гъсти, объркващи шарки от виещи се змии — пепелянки, кобри и питони, — прободени със стрели, които сочеха в различни посоки. Змиите и стрелите образуваха квадрати на игралната дъска. Докато УР със спокоен тон даваше стратегически съвети, децата хвърляха зарове и местеха фигурите.
— Какво правиш? — попита Орли.
— Уча децата.
— На мен ми се струва, че играете на нещо.
— Уча децата как да играят тази игра. Това е древна индийска игра, наречена лийла или змии и стрели. Датира от хиляди години. На дъската има седемдесет и два квадрата, всеки наречен според някое от състоянията на съществуването. Когато играчът хвърля зарове, резултатът се направлява от кармата му. Ако хвърлянето те отведе до квадрат със стрела, се издигаш на по-високо ниво, а ако ти се падне квадрат със змия, слизаш надолу.
Едно от момчетата изкрещя, когато попадна на особено благоприятен квадрат.
— Значи играта няма нищо общо с кликисите? Или със ЗВС?
— Играта на змии и стрели се занимава с всички аспекти на живота в метафоричен смисъл — отвърна УР. — Искаш ли да поиграеш с нас, Орли Ковиц?
— Не точно сега. — Самата мисъл за повреденото компи, което й говореше за карма, състояния на съществуването и нива на живота, я объркваше прекалено много. — Сега помагам на Кото Окая и господин Стайнман. Търсим методи за защита на Конфедерацията от… май от всичко.
В новата си лаборатория Кото активираше един след друг екрани с документация. Господин Стайнман взе плоска метална кутия с инструменти и я постави на една лавица, която бе закована за стената.
— Да, но кой е истинският враг? ЗВС нападнаха Голген и Оскивъл, фероуите нападнаха Терок, а кликисите — Ларо. Върху кого да се съсредоточим?
Кото се загледа в някакви данни, после ги затвори.
— Трябва ли да избирам някого?
Като последва примера му, Стайнман активира същия екран и набързо написа името на някакъв файл. КР и ГУ кръжаха наоколо, чистеха и подреждаха новата лаборатория; Орли бе забелязала, че хаосът, създаван от двамата мъже, отваря доста работа на компитата. ДД също беше тук и гореше от нетърпение да е полезен.
— Аз се спирам на кликисите — обади се Орли. — След Ларо и Релекер… Трябва да възпрем кошерите от по-нататъшно размножаване.
Кото се почеса по къдравата глава.
— Щеше да е по-лесно, ако разполагах с някой техен представител, когото да изуча. Не знам достатъчно за тях.