Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Те са също такива гостоприемни домакини като хидрогите — додаде Бриндъл, след което двамата описаха преживяванията си на Ларо и как само неколцина души са успели да се спасят. — Дейвлин Лотце и Маргарет Коликос ни спечелиха време да се измъкнем.
Рлинда хвърли бърз поглед към БиБоб.
— Дейвлин ли каза? — Последния път, когато бяха видели Лотце, той бе на борда на първата „Сляпа вяра“ на БиБоб, когато ЗВС я унищожиха. — Знаех си, че е номер! Измъкнал се е. Все още е жив.
— Беше жив, когато напуснахме Ларо — каза Тасия. — Но нямаше шанс срещу буболечките. Отиде в кошера, за да ги забави, така че ние, останалите, да се измъкнем.
— Мъртъв е — допълни Роб и преглътна мъчително.
БиБоб тъжно поклати глава.
— Горкият Дейвлин.
Рлинда почувства как я обземат едновременно и гняв, и упорство.
— Да бе. И преди съм го чувала това. „Сляпа вяра“ бе унищожена пред очите ни, но той все пак е оцелял. — Наведе се над масата и се намръщи на Тамблин и Бриндъл. — Не мога да повярвам, че сте го оставили там! Защо?
Тамблин не трепна.
— Дейвлин го направи, за да спечелим свободата си, и дявол да го вземе, не можех да позволя жертвата му да отиде напразно.
— Благодарение на него спасихме почти сто души — добави Бриндъл.
Рлинда се облегна назад, скръсти ръце на гърдите и се вкопчи в оптимизма си.
— Някои хора притежават дарбата да се измъкват от отчаяни ситуации. След всичко, което съм преживяла заедно с Дейвлин Лотце, се научих да не го подценявам.
58.
Кейлъб Тамблин
Кейлъб никога не си бе падал особено по човешката компания, но тази влудяваща самота започваше да му лази по нервите. Тук, на този пуст планетоид, се чувстваше като Робинзон Крузо. Доколкото си спомняше книгата, Крузо беше ненадминат в използването на малкото материали, с които разполагаше, за да си построи функционален дом.
Кейлъб смяташе, че може да се справи доста по-добре. Все пак беше скитник, нали така.
Използва малкото относително полезни предмети, които успя да намери в разтопените руини на фабриката за извличане на водород, за да подсили скромното си убежище. След това се примири с мисълта, че трябва да се задоволи с малкото провизии в спасителната капсула. Единствените остатъци от технологически съоръжения на Йон 12 бяха няколко реактора за екти, автоматизирани сателити за прехвърляне на готовия материал на товарни кораби и комуникационни усилватели, но всички те се носеха в орбита високо над ледения планетоид.
Кейлъб разполагаше с достатъчно време за мислене и накрая реши, че тези съоръжения може пък да не са извън обсега му.
Въпреки че предавателят на капсулата нямаше да има обсег отвъд системата на Йон 12, той реши да го използва, за да изпрати кодирани команди до съоръженията в орбита. Дешифрирането на протоколите и програмирането, извършено от скитниците, можеше да му отнеме известно време, но пък Кейлъб нямаше какво друго да прави. Започна да си играе с предавателя за спешни случаи, преминаваше през стотици възможни честоти, опита всевъзможни варианти на електронно ръкостискане, докато се опитваше да задейства поне един от сателитите. Това изхабяваше батериите му, но като се имаше предвид неизбежният край, който би го сполетял, ако не направи нищо, рискът си заслужаваше.
Най-после постоянното му умолително бръмчене получи отговор — един производствен сателит разпозна сигнала. Кейлъб се наведе към полегатото контролно табло и вкара командите от вторичния протокол, който свърза двата сигнала.
— Стана!
Сателитът старателно предаде схемите си и Кейлъб видя какво точно е улучил. Сателитът си беше най-елементарна кутия с двигатели за контрол на височината плюс товарно помещение с провизии за преминаващи товарни кораби, така че да не трябва да влизат плиткия гравитационен кладенец на Йон 12.
Ох, ако можеше да си спомни основните принципи на небесната механика…
Тъй като Йон 12 нямаше почти никаква атмосфера, не можеше да използва влачене, за да забави сателита. Това означаваше, че трябва да го свали, като използва собствената му сила. Поне имаше точна представа за гравитацията на планетата, а това бе основното, от което се нуждаеше.
По негова команда сателитът изстреля една ракета и това намали скоростта, с която обикаляше в орбита, и го застави да се понесе в спирала надолу. Да го накара да се разбие беше лесно — трудното бе да го разбие наблизо. Дори да заподскачаше наоколо при тази ниска гравитация, нямаше да успее да измине дълго разстояние в този защитен костюм.
Сам четири обиколки и сателитът вече бе слязъл толкова ниско, че от земята го деляха само тридесетина метра. Кейлъб провери костюма си и го херметизира. По негова преценка оставаше още една обиколка, преди сателитът да стигне до земята.