Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Дипломатическата совалка се откъсна от главния кораб. Диенте започна да диша внимателно и равномерно, съсредоточаваше се. Чувстваше напрежението на мъжете, които го придружаваха. Двама от войниците нервно се опитаха да се пошегуват за нещо, но веселието им звучеше изкуствено, така че всички отново потънаха в мълчание.
Под тях се появи спираловидният кошерен комплекс на фона на ослепително бялата алкална пустиня, тук-там изпъстрена с езера. Систематично организираният град представляваше огромна структура с грамадни кули, назъбени парапети и остри като копия укрепления. Простираше се цели километри и на дължина, и на ширина.
За миг сърцето на Диенте спря да бие. Атаката на генерал Ланиан, която бе спасила малцината оцелели колонисти, бе нанесла значителни щети на Пим, но сега той не виждаше нищо подобно. Всичко бе не само възстановено, но и много разширено.
Обхванат от всепоглъщащ страх, Диенте за миг се изкуши да прекъсне мисията, да се върне на Земята и да помоли председателя да преосмисли подхода си. Председателят Венцеслас обаче не бе склонен към преосмисляне. Вземеше ли решение, не го променяше — според него това бе признак на слабост.
Совалката се насочи право съм сърцето на кошерния комплекс. Всичко, което Диенте кажеше и правеше, автоматично се записваше и се предаваше на мантата. За нещастие, тъй като ЗВС вече не разполагаха с предимствата на незабавната телевръзка посредством зелените жреци, Диенте не можеше да се свърже директно с Ханзата. Бе настоял обаче по един малък кораб с дистанционно управление да бъде изпращан на Земята на всеки час от самото начало на мисията. Така поне някой щеше да разполага със запис на развитието й.
Очакваше корабите на насекомите да се издигнат и да го пресрещнат във въздуха, но дипломатическата совалка се приземи без никакви препятствия. Адмиралът си помисли, че кликисите ще вдигнат тревога и ще се опитат да унищожат кораба му или поне ще поискат да разберат какви са намеренията му. Преводаческото устройство бе готово.
Но доколкото виждаше, кликисите просто пренебрегнаха появата му. Диенте изобщо не можеше да ги разбере тези създания.
Совалката кацна в посипана с някакъв прашец поляна близо до центъра на огромния град. За няколко мига адмиралът затвори очи, представи си жена си и децата си и си припомни защо е тук.
Преглътна инстинктивното си отвращение, застана пред люка, изпъна униформата си и го отвори. В ноздрите му нахлу горчивият щипещ въздух на Пим. Очите му пламнаха, но той слезе по рампата и стъпи на напуканата алкална земя. Според инструкциите му почетната му стража го последва на няколко крачки разстояние.
Кликисите бяха най-различни цветове и форми, но всички имаха тела, покрити с тежка черупка; някои бяха работници и копачи, други изглеждаха предназначени за битки и справяне с безредици.
Диенте се опита да различи сред тях някое създание, което би могло да е говорител, а после активира илдирийското преводаческо устройство на колана си и каза:
— Аз съм човек. И преди сте се срещали с нас. Не искаме да ви навредим.
Млъкна за миг, за да даде време на системата да предаде думите му.
— Теранският ханзейски съюз не враждува с кликисите.
Като издаваха съскащи и тракащи звуци, четирима от зловещите на вид войници тръгнаха към него.
Зад тях се извисяваха две по-големи създания — гиганти, чиито черупки бяха прорязани с бели и черни ивици. Те щракаха и подсвиркваха, но устройството не предаде никакъв превод на Диенте, макар че сякаш функционираше безупречно.
— Разбирате ли ме? — Той събра смелост и продължи: — Няма причина нашите раси да враждуват.
Изчака. И този път не чу отговор, но сега и други насекоми се насочиха към совалката. Стражите зад гърба му замърмориха неспокойно.
— И да е имало някакво неразбирателство, то е било случайно. В интерес на сътрудничеството между нашите раси предлагаме да се оттеглим от всички светове, които някога са принадлежали на кликисите.
Насекомите-войници вдигнаха острите си предни крайници. Войниците от ЗВС извадиха оръжията си и ги вдигнаха. Диенте имаше чувството, че кликисите така и не са го разбрали.
— Моля ви, дошъл съм да донеса мир.
Без предупреждение в празните отвори на кулите на кошерния град се появиха огромни оръдия и блъвнаха огън. Огромни енергийни снаряди се стрелнаха като кристализирали комети и се блъснаха в мантата, която се носеше ниско над планетата.
— Спрете! — изкрещя Диенте.
— Майната му!