Ловецът на хвърчила

Амир ага, Рахим хан сахиб е много болен. Кашля по цял ден и когато бърше устни, виждам кръв по ръкава му. Много е отслабнал и ми се ще да хапва поне мъничко, когато Фарзана джан му сготви шорва или ориз. Но той едва докосва храната, а ми се струва, че и това прави само за да не оскърби Фарзана джан. Толкова се тревожа за този скъп човек, че се моля за него всеки ден. След няколко дни той заминава за Пакистан да се прегледа при тамошните доктори и, иншалла, дано се върне с добри новини. Но сърцето ми се тревожи за него. Ние с Фарзана джан казахме на малкия Сухраб, че Рахим хан сахиб ще оздравее. Какво друго да сторим? Той е само на десет години и го обожава. Толкова се сближиха. По-рано Рахим хан сахиб често го водеше на пазара да му купува балони и бисквити, но вече е твърде слаб за това.

Напоследък много сънувам, Амир ага. Някои сънища са кошмари, например обесени тела, гниещи на стадион с окървавена трева. Събуждам се от тях задъхан и облян в пот. По-често обаче сънувам хубави неща, хвала на Аллах за това. Сънувам, че Рахим хан сахиб ще оздравее. Сънувам, че синът ми ще порасне добър, свободен и важен човек. Сънувам, че цветята лаула отново ще разцъфнат по улиците на Кабул, а в чайните ще звучи музика и из небето ще летят хвърчила. И сънувам, че някой ден ти ще се върнеш в Кабул, за да посетиш отново земята на нашето детство. Ако го направиш, ще завариш да те чака стар и верен приятел.

Дано Аллах бъде винаги с теб.